Определение № 4 от 02.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3365/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба на ответника по делото СУ „Х. Г. Д.“ [населено място] срещу въззивно решение №260/ 10.03.2017г., постановено от Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 3789/ 09.12.2016г. на Пловдивски районен съд и са уважени исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ във връзка с чл. 328, ал.1, т.6 КТ. Касаторът излага доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение и прилага Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В срока за отговор ищецът по делото Р. И. Т. възразява срещу допускането на касационно обжалване и евентуално срещу отмяната на въззивното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното: Ищецът Р. И. Т. твърди в исковата молба, че е работила на длъжност „старши учител по биология“ при ответника, но била уволнена на 28.10.2015г. на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ поради липса на висше образование по химия или физика и тъй като не притежава образование и квалификация да преподава „Човекът и природата“ в пети и шести клас. Според ищцата уволнението е незаконно тъй като новите изисквания не се отнасят за същата длъжност и работодателят е злоупотребил с правото си на уволнение, защото не бил получил разрешение от Инспекцията по труда за съкращението на ищцата. В срока за отговор ответника СУ „Х. Г. Д.“ [населено място] възразява, че ищцата е заемала длъжността „старши учител“ и с длъжностната характеристика са променени изискванията за образование от висше образование по биология на висше образование по биология и химия. Според работодателя има разлика между старата и новата длъжност и те не са идентични, а необходимостта от добавянето на нови трудови функции е довело до промяната на изискването за образование. Промяната била обективно необходима, тъй като директорът бил назначен през август 2015г. и бил заварил училището с провален бюджет. Въззивният съд е приел, че уволнението по чл. 328, ал.1, т.6 КТ е незаконно, когато към момента на назначението работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование за изпълнение на длъжността. При тези данни относно предмета на делото и постановеното от въззивния съд, ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне служебно поради вероятна недопустимост на въззивното решение. Съгласно т.р. 1-2010- ОСГТК, ВКС допуска касационно обжалване служебно, когато има данни за вероятна недопустимост на въззивното решение. А съгласно трайната и задължителна практика на ВКС решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск, а последното е налице, когато съдът е установил наличието на субективното право, предмет на делото, но на друго правно основание, различно от посоченото в исковата молба. В случая следва да се прецени дали въззивният съд се е произнесъл по основанието на иска за отмяна на незаконно уволнение /чл. 344, ал.1, т.1 КТ/, въведено с исковата молба или е постановил решението си въз основа на друго правно основание и по този начин дали съдът е постановил решение по непредявен иск. Воден от горното, ВКС