Решение № 4176 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2011 г.

Решение № 4176 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1451 от 19.08.2011 г., постановено по адм. д. № 61/10 г. Пловдивският административен съд, второ отделение, ХVII-ти състав, е изменил ревизионен акт № 260900427/04.11.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, потвърден с решение № 857 от 15.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта относно установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 19 655,40 лв. ведно със законната лихва, като е намалил установеното задължение от 19 655,40 лв. на 19 535,40 лв. ведно с прилежащите лихви върху тях, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението съдът е страните да заплатят дължимите разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Димитър Райков Вълчанов от гр. Хасково чрез пълномощника му адв. Магдалена Павлова Колева. В същата се правят оплаквания, че решението в тази му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се излагат доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт и в останалата му част или да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира се заплащане на направените по делото разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Пловдивският административен съд е изменил ревизионен акт № 260900427/04.11.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, потвърден с решение № 857 от 15.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта относно установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. в размер на 19 655,40 лв. ведно със законната лихва, като е намалил установеното задължение от 19 655,40 лв. на 19 535,40 лв. ведно с прилежащите лихви върху тях. В тази си част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част. Същият е описал много подробно и систематично установената фактическа обстановка по време на ревизията - издадените заповеди във връзка с провеждането на ревизията, извършените процесуални действия по събиране на доказателства и резултатите от тях, основанията, които са дали на органа по приходите основание да приеме за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Първоинстанционният съд е обсъдил и събраните в хода на съдебното обжалване писмени доказателства, както и заключението на вещото лица, дал е и тълкуване на относими към спора правни разпоредби от материалното и процесуалното право, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи относно оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. По т. 21 от решението /л. 633 от делото/ е прието, че направеният извод от органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е обоснован на събраните по делото доказателства, като възраженията на ответната страна в обратния смисъл се явяват неоснователни. По т. 22 от решението съдът е направил анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа, като основно се е занимал с въпроса по твърдението на жалбоподателя за наличие на парични средства към началото на 2003 г. предвид представената митническа декларация от 28.03.1993 г. за внесена валута на територията на страната в размер на 109740щатски долара, левовата равностойност на 1000 д. м. и 167 770 рубли. Изложени са мотиви, че само наличието на митническа декларация не води автоматично до извода, че посочените суми са били налични към 01.01.2003 г., а за да бъде формиран такъв извод е нужна такава система от доказателствени факти, която като изключи всяка вероятност, до създаде сигурност, че фактът индициран чрез съвкупността от доказаните доказателствени факти наистина са се осъществили. Отбелязано е още, че по делото са събрани доказателства, които подлагат на основателно съмнение това твърдение, като е отбелязано, че през периода 1993 - 2003 г. жалбоподателят и семейството му са извършвали разходи и придобиване на имущество на значителни стойности - недвижими имоти и предоставен паричен заем през 2001 г. на физическо лице в размер на 30 000 лв., за продажбата на недвижим имот през 2002 г. не е представен нотариален акт. Съдът е приел, че този извод не се опровергава и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същата е изградена основно върху твърдения на жалбоподателя, които остават недоказани. На база на изложеното е направен краен извод за неоснователност на жалбата, изключая частично изменение на РА относно определените задължения за 2005 г. предвид представени доказателства за продаден лек автомобил за сумата 1 000 лв. Решението на Пловдивския административен съд е не правилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Едни от основните оплаквания на касатора са относно извода на съда за това, че не е доказана наличност на парични средства на ревизираното лице преди 01.01.2003 г. Навеждат се доводи, че този извод е изграден при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като неправилно не са обсъдени всички събрани по делото доказателства, а така също е разместена и доказателствена тежест в процеса, като страната е принудена да доказва отрицателни факти. Доколкото този спорен въпрос е от съществено значение както за определяне на това, дали е налице хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по специален ред, така и за определяне на данъчната основа за облагане на физическото лице за отделните периоди, същият следва да бъде обсъден приоритетно пред останалите оплаквания за неправилност на решението, развити в жалбата. Както бе вече посочено, ревизията е проведената по специален ред, тъй като е установено наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото състояние за ревизирания период. Като доказателства за наличие на доходи за финансиране на събирателното дружеството, в което физическото лице е съдружник, така и за строителството на жилищна сграда по стопански начин, от страна на задълженото лице е представена митническа декларация от 28.03.1993 г. за внесена в страната сума в чуждестранна валута - щатски долари, немски марки и руски рубли. В протокол № 805665 от 07.11.2008 г. на ТД на НАП /л. 207 от делото/ при извършена проверка за съответствие на доходите на физическото лице за периода 2002 - 2007 г. се съдържат констатации за тази декларация, като е прието, че не е доказана възможността внесената през 1993 г. да е съхранена и използвана за лични нужди на лицето след повече от 10години. В ревизионния акт /л. 41 от делото/, по повод направено възражение срещу ревизионния акт, по повод на тази декларация е отбелязано, че няма данни от каква дейност са реализирани тези суми. В мотивите на решението на директора на Д"ОУИ"-гр. Пловдив е посочено, че по повод на връчени искания и уведомления за представяне на обяснения и становища такива суми не са заявени от жалбоподателя, нито пък са представени доказателства. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя за налични суми преди 01.01.2003 г. не са надлежно доказани, в това число и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Настоящата инстанция не споделя тези мотиви на първоинстанционния съд, тъй като те са необосновани и в противоречие с материалния и процесуалния закон. Даденото от съда тълкуване относно тежестта на доказване в процеса по същество е вярно, но същият неправилно е подвел фактите по делото. Съгласно чл. 10 от Наредбата за контрол върху валутните ценности , издадена на основание чл. 36 от ЗВЦВК , местни лица, завръщащи се в страната от чужбина, са длъжни да декларират писмено пред митническите контролни органи носената от тях чуждестранна валута, български банкноти, златни, сребърни и платинени изделия и други валутни ценности. В изпълнение на това законово изискване жалбоподателят е попълни митническа декларация на 28.03.1993 г. за внесена в страната сума в чуждестранна валута - щатски долари, немски марки и руски рубли. Чл. 12 от същата наредба определя, че с внесените в страната и декларирани чуждестранна валута и други валутни ценности местните лица се разпореждат съгласно чл. 21 от ЗВЦВК в 30-дневен срок от влизането в страната. Нормата определя, че могат да бъдат откривани банкови сметки, но не въвежда задължение за влагане на влог на внесената валута. От страна на жалбоподателя са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и е допуснато изслушване на съдебно-икономическа експертиза/тази на л. 611 и сл. от делото/, относно придобитото имущество от жалбоподателя и съпругата му, съответно продадено имущество, за разходите на живот на семейството, предоставени заеми и прочие, за периода от вноса на сумите на 28.03.1993 г. до 01.01.2003 г. Вещото лице е изготвило два варианта на заключение, като и при двата се установява, че към 01.01.2003 г. е било налице значително парично салдо - 707 698,26 лв. по първия вариант и 584 998,26 лв. по втория вариант, както и в двата варианта не се формира данъчна основа за облагане с данък общ доход на физическото лице Димитър Райков Вълчанов за 2004 и 2005 г. Настоящата инстанция намира, че следва да бъде съобразен втория вариант на заключение, изготвен на база на представени писмени доказателства, в това число нотариални актове, като не следва да бъде възприет първия вариант, доколкото част от сумите по него са възприети единствено по обясненията на страната и не намират подкрепа в другите доказателства по делото. От въпросните доказателства и от възприетата част заключението се установява наличието на определена сума към 1993 г., стойността на придобитото и отчуждено имущество за периода от 28.03.1993 г. до 01.01.2003 г., разходите на живот на семейството, остатъка от сумата. Задълженото лице твърди, че не е изхарчил цялата внесена сума, като е ангажирал надлежни и неоспорени доказателства относно изразходваната част от нея. Неизразходването на сумата /изцяло или частично/ е отрицателен факт, за който страната няма как да ангажира доказателствата. Обратното - изразходването на същата е положителен факт, породи което този, който се позовава на него следва да установи настъпването му. При липса на такива доказателства, при наличие на свидетелски показания относно начина на живот на семейството, наличие на данни за реализиране на доходи от търговска и трудова дейност от жалбоподателя и съпругата му, изводът на приходната администрация, съответно възприет и от административния съд, че внесената валута през 1993 г. не е налична към 01.01.2003 г. се явява необоснован и голословен. Наличната сумата съгласно втори вариант на заключението следва да бъде включена в данъчната основа на облагането и при това положение се налага изводът, че не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и издаденият на това основание ревизионен акт се явява незаконосъобразен. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата на Димитър Райков Вълчанов против останалата обжалвана част на ревизионен акт № 260900427/04.11.2009 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Хасково, потвърден с решение № 857 от 15.12.2009 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, в частта относно установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 610,80 лв. и лихви за забава в размер на 372,24 лв. и за 2005 г. в размер 19 535,40 лв. и съответни лихви за забава, административният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионния акт следва да бъде отменен и в тази си част. Решението следва да бъде отменено и в осъдителната му част, с която Димитър Райков Вълчанов е осъден да заплати на Д"ОУИ"-гр. Пловдив разноски по делото в размер на 1 040 лв. При този изход на процеса Д"ОУИ"-гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в размер на 1849,40 лв.