Определение № 407 от 23.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4552/2017 г.

Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат Г.Б. като процесуален представител на Ц. Ф. Ц. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 26.V.2017г. по в.гр.д. № 674/2017г. Ответниците по касационната жалба Прокуратура на РБ и контролиращата страна Софийска апелативна прокуратура не са подарли отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. При преценката за допустимостта на касационната жалба ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение САС по въззивна жалба на ответника и по насрещна въззивна жалба на ищеца е отменил решението на ОС Перник от 05.ХІІ.2016г. по гр.д. № 392/2016г. в частите, с които са уважени претенциите с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за 10лв., представляващи имуществена вреда от невърната парична гаранция, за разликата над 48.46лв. до 2461.44лв., представляващи имуществена вреда от иззети и невърнати движими вещи, и за разликата над 900лв. до 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Ц. Ц. срещу П. искове за присъждане на разликата над 900лв. до 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди, на разликата над 48.46лв. до 2461.44лв. обезщетение за имуществени вреди от иззети и невърнати движими вещи, както и изцяло искът за присъждане на 10лв., представляващи равностойност на внесена и невърната парична гаранция в размер на 10000лв. /неденоминирани/. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното в отхвърлителните му части за разликата над 3000лв. до предявения размер 44000лв. обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 2461.44лв. до предявения размер 4400лв. обезщетение за имуществени вреди от иззети и невърнати движими вещи. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, но същата е процесуално недопустима в частите по претенциите за присъждане на обезщетения за имуществени вреди в размер на 4400лв. от иззети в наказателното производство и невърнати движими вещи и в размер на 10лв., равностойност на внесена и невърната парична гаранция. И двете претенции са с цени под 5000лв., поради което и по силата на чл.280 ал.2 т.1 от ГПК /в редакцията му преди изменението по ДВ бр.86/2017г./ въззивното решение в тези части не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това касационната жалба в посочените части следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,