Определение № 1197 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 91/2011 г.

К. И. М. от [населено място] е подал касационна жалба против решение на Пазарджишкия окръжен съд по гр. д. № 708/2010 г. и приложил основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Пазарджишкият окръжен съд, с обжалваното решение, постановено на 25. 10. 2010 г. е потвърдил решението на Районен съд Пазарджик по гр. д. № 1302/2010 г.. С това решение са отхвърлени исковете на К. М. срещу [фирма], [населено място], предявени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, за отмяна на дисциплинарното му уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист енергетик, охрана на труда и ТН” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 1907 лв.. Въззивният съд е приел за доказано, че ищецът е извършил нарушението, посочено в уволнителната заповед, като не е изпълни законно нареждане на работодателя, по смисъла на чл. 187, т. 7 КТ, с което му е определено временно да извършва друга работа в същото предприятие и в същото населено място. Съдът е приел, че това неизпълнение представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и наложеното дисциплинарно наказание съответства на нарушението. Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ по съображение, че въззивният съд се е произнесъл по решаващ за спора, въпрос за тълкуване на понятието „квалификация” съгласно чл. 120, ал. 2 КТ, по който въпрос няма задължителна съдебна практика. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК има предвид въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая, въззивният съд е приложил точно закона като е приел, че промяната на мястото и характера на работата от страна на работодателя е съобразена с квалификацията на ищеца. По делото е безспорно установено, че ищецът притежава средно специално образование, което се изисква за длъжността му „специалист енергетик”, а с нареждането по чл. 120 КТ му е възложено да изпълнява длъжността „инкасатор”, за която се изисква средно общо образование. Съдът е направил логически извод, че по-високата квалификация, обусловена от специалното образование на ищеца, дава възможност той, без затруднения, да изпълнява длъжност с по-ниска квалификация и тази възможност е отчетена от работодателя. По този начин въззивният съд е приложил точно закона, като е приел, че съответствие с квалификацията по смисъла на чл. 120, ал. 2 КТ е възлагане на трудови функции, за които се изисква по-ниско образование и квалификация. Съдът е изложил и съображения за конкретната хипотеза по делото, като се е позовал на заключение на икономическата експертиза за частична съвместимост по трудовата характеристика на двете длъжности. По изложените съображения, касационният съд счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за съответствие на промяната на работата, възложена на ищеца, с неговата квалификация, е съобразено с точното прилагане на закона и не касае развитието на правото. При това положение, няма основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд