Определение № 585 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение14.04.2011reporting judge Албена Бонева
Ruling
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 119/17.06.2010 г. на С. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 217/2010 г. от съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. О. Ф. срещу въззивно решение № 119/17.06.2010 г. на С. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 217/2010 г. от съд. Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна П. на Република България не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Касаторът е недоволен от размера на присъденото му по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ обезщетение на ищцата Г. В. Д. за неимуществени вреди - болки и страдания. Те са резултат от неоснователно повдигане на обвинение по чл. 172а НК – разпространение на системен софтуер за работа на тридесет и три броя работни места без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. Сливенският окръжен съд е присъдил обезщетение в размер на 2 500 лв. Касаторът иска то да бъде увеличено на 6 000 лв. Обосновава допускането на касационно обжалване с противоречива съдебна практика при определяне размерите на обезщетенията по за причинени неимуществени вреди в сходни случаи. Това не се установява от приложените към изложението съдебни решения, по които съдилищата действително са се произнесли по искове с правно основание по чл. 2 ЗОДОВ. Липсва обаче идентичност в престъплението, за което са обвинявани ищците, а и за всеки отделен случай са преценявани множество различни обстоятелства, специфични за казуса и имащи отношение към неимущественото увреждане. Например в Р-39-2009-І ГО ВКС е установена взаимовръзка между влошеното здравословно състояние на пострадалия и привличането му като обвиняем, а също така е отчетен и отгласа, който има последното обстоятелство с оглед служебното положение на ищеца – полицай. В Р-1093-089-ІІ ГО е установена причинна връзка между повдигането на обвинение и наказателното производство и заболяването и хоспитализацията на пострадалия; съобразено е, че той е бил директор на техникум и завишените обществени очаквания към личността на заемащия такава длъжност; в резултат на наказателното преследване той, също така е останал без работа; провалила се е обществената му и политическа кариера – спрямо него е снето политическо доверие от партията в която членува и е бил принуден да подаде оставка като общински съветник; наказателното преследване и обвиненията са били широко разпространени чрез печата. В Р-1187-2008-ІV ГО обвинението е за престъпление по служба, като е отчетено, че то е възприето, като особено укоримо сред колегите и обществеността с оглед заеманата от обвиняемия служба – началник на пощата. Отчетен е и факта, че в малко населено място, като това на местоживеене на ищеца, повечето хора се познават и имат изграден с времето авторитет и позиция сред общността, както и, че наказателното преследване и повдигането на обвинения практически са станали известни на всички съселяни на пострадалия. Не е осъществена и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Установената съдебна практика, включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление № 4 от 1968 г. дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени вреди. Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът