Определение № 515 от 08.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 829/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р.Б., чрез прокурор от А. п. [населено място] ,както и по насрещна касационна жалба на И. В. Б. срещу решение №726 от 25.11.2014г по гр.дело № 1053/2014г. на Пловдивски апелативен съд. П. на РБ обжалва изцяло въззивното решение, касаторът И. В. Б. обжалва същото в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска му за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение, над присъдения на въззивна инстанция размер от 80 000 лева ,за разликата до предявените 100 000 лева по чл.2 т. 3 от ЗОДОВ. Към жалбата на П. на Р. България е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване ,в което се посочва предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за обсъждане на конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД ,указани в ППВС №4/68г. П. изтъква ,че продължителността на наказателното производство не е единственото фактическо положение ,което би следвало да определя размера на обезщетението. Пососочва практиката на ВКС (реш. № 62/2012г, ІІІ г.о, реш. 29/2012, ІІІ г.о) в която продължителността на наказателното производство се съпоставя с останалите обстоятелства ,указани в задължителната практика. Изложението към насрещната касационна жалба по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК също формулира въпроса за справедливия размер на обезщетението, когато неоснователното обвинение е свързано непрофесионализъм, професионална небрежност, немарливост при упражняване на определени професии, предвид наличието на завишени изисквания и очакванията на обществото към тях .Според защитата, в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК ,изразена в реш. № 267/26.06.2014г ІV г.о, това неотчетено от въззивния съд обстоятелство има решаващо значение за по-силното негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца. Въззивният съд само формално е отчел като критерии естеството на обвинението, че ищецът е лекар, без да му придава онази значимост, която би обосновала по-висок размер на обезщетение. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби, по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда как да формира и на кои обстоятелства да основе изводите си в тази връзка. Въпросите и на двете страни изтъкват решаващата липса на обсъждане на конкретни обстоятелства в мотивите на въззивния съд, същевременно обстоятелства обуславящи за определянето на справедлив размер обезщетение, указани като подлежащи на обсъждане в ППВС №4/68г и формираната практика на ВКС по чл.290 ГПК ,част от която е цитирана в двете изложения. Допускане на решението до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС е обусловено от това ,че като не е възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, присъдил по справедливост обезщетение в размер на 16 000 лева, въззивният съд е определил обезщетение от 80 000 лева като се е позовал на абстрактно обобщена, а не конкретна фактическа обстановка във връзка с претендираните вреди ,съответно без да е изложил съображения по всички установени и изтъквани в доводите на страните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост, както е указано в ППВС № 4/1968г.по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.