Решение № 1103 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2017 г.

Решение № 1103 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7623/2017 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "СТРОЙ ИНВЕСТ 2007" ООД, ЕИК: *********, с управител Д. Г. В., чрез адв. Н. К., против Решение № 582/06.04.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 2678 по описа за 2016 г. на този съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000815009066-091-001/31.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден в обжалваната част с Решение № 271/25.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по КЖ - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В., чрез юрк. Екимова, оспорва КЖ и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Постъпила е и частна жалба от С. З. Г.- и. ф. на директор на Дирекция "ОДОП" В. срещу Определение № 1369/23.05.2017 г. на Административен съд - В. по адм. дело № 2678 по описа за 2016 г. на този съд, с което е оставено без разглеждане искането на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП В. за изменение на Решение № 582/06.04.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 2678 по описа за 2016 г., в частта относно разноските. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли определението да бъде отменено и да бъде присъдено на Дирекция "ОДОП" В. претендираното юрисконсултско възнаграждение. От "СТРОЙ ИНВЕСТ 2007" ООД, ЕИК: *********, с управител Д. Г. В., чрез адв. Н. Ж. К. е депозирано възражение по частната жалба. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд е приел, че предмет на обжалване е РА № Р-03000815009066-091-001/31.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден в обжалваната част с Решение № 271/25.08.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 04, 07, 08, 09.2009 г., м. 12.2010 г., м. 01, 02, 04, 05, 06 и м. 12.2011 г. е установен по ЗДДС допълнително ДДС за внасяне в общ размер на 54 762,61 лв. и лихви за забава в размер на 30574,86 лв., както и корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 19 894,83 лв. и лихви за забава в размер на 11 522,29 лв. За да отхвърли частично жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В частта, в която съдът е отменил РА, решението му като необжалвано е влязло в сила Решението в обжалваната си част е валидно, допустимо и правилно. Относно допълнителни задължения по ЗКПО за отчетен период 2009 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите законосъобразно са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2009 г. с 18 572,86 лв. във връзка с 4 фактури, издадени от "Г. С." ООД. Установено е, че получател на стоките пои процесните фактури е друго данъчно задължено лице - "Строй-инвест 2008 ГТ" ЕООД, ЕИК *********. С оглед разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО органите по приходите са увеличили финансовия резултат на дружеството със стойностите на осчетоводените разходи в размер на 18 572.86 лв. Дружеството жалбоподател е отразило с право на пълен данъчен кредит фактури, издадени от "Стронко" ООД - съответно Фактура № 4583/08.07.2009 г. с данъчна основа 4 482.40 лв. и ДДС 896,48 лв. отразена през данъчен период м. 08.2009 г. и Фактура № 458/08.07.2009 г. с данъчна основа 4 482.40 лв. и ДДС 896,48 лв. отразена през данъчен период м. 07.2009 г. Установено е, че фактура № 4583/08.07.2009 г. е дублирана. Правилно първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите законосъобразно са увеличили финансовия резултат на дружеството със стойността на повторно отчетения разход по фактура № 4583/08.07.2009 г. Органите по приходите са констатирали, че по подадена от ревизираното лице ГДД по чл. 92 от ЗКПО са декларирани разходи в общ размер на 1042345,12 лв. Същевременно при анализ на представената в хода на ревизионното производство годишна оборотна ведомост, общия размер на разходите е 1045090.00 лв. По отношение на приходите, също е установено несъответствие в размер на 4 001.00 лв. По данни от ГДД по чл. 92 от ЗКПО, дружеството е декларирало приходи в размер на 1 092 678.42 лв. Същевременно по годишната оборотна ведомост са отразени приходи в размер на 1096679.40 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите законосъобразно на осн. Чл. 78 от ЗКПО са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2009 г. със сума в размер на 1 256.10 лв., определена като разлика между размера на неотразените разходи - 2 744.90 лв. и приходи - 4 001.00 лв. Относно възраженията на жалбоподателя, че ревизията е трябвало да протече по реда на чл. 122 от ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е само една правна възможност предоставена на органите по приходите и е въпрос на оперативна самостоятелност, неподлежаща на съдебен контрол. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно непризнаването на разходи за данъчни цели по фактури, издадени от "Ескана" АД, "Пътища и Мостове" ЕООД и "Стронко" ООД с предмет на доставката строителни материали. Органите по приходите са счели, че извършените дейности с фактурираните материали водят до подобрение на нает актив и следователно са данъчни дълготрайни нематериални активи по чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. Касационният състав след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира решението в тази част за правилно. Относно допълнителни задължения по ЗКПО за отчетен период 2010 г. Органите по приходите са констатирали също, че със служебна контировка 6331 от 31.12.2010 г. по дебита на счетоводна сметка 304 "Стоки" с червена операция/сторно е намалена стоковата наличност със сума в размер на 200 000.00 лв. От страна на ревизираното лице не са представени документи и писмени обяснения относно основанието за взетата счетоводна операция, с оглед на което е прието, че процесиите стоки са продадени към 31.12.2010 г. При реализация на стоките не е отчетен приход и няма начислен ДДС. Установено е, че ревизираното лице е получател на стоки по инвойс фактури, издадени от NICO-PAUL SRL, VIN RO8934604, Румъния и SANIRAL SRL, VIN RO14585053, Румъния, които не са отразени в счетоводните регистри на дружеството, както и не са издадени протоколи по реда на чл. 117 от ЗДДС. С оглед на гореизложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, както следва: т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/ или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същото разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, налице е основанието на чл. 122, т. 2 и 4 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Органите по приходите са констатирали, че по подадена от ревизираното лице ГДД по чл. 92 от ЗКПО са декларирани разходи в общ размер на 1 289 894.02 лв. Същевременно при анализ на представената в хода на ревизионното производство годишна оборотна ведомост, общия размер на разходите е 1 198 089.95 лв. С оглед посоченото е констатирано несъответствие в размер на 91 804.07 лв., т. е жалбоподателят е декларирал по ГДД, разходи в посочения размер, които не са документално обосновани. По отношение на приходите, също е установено несъответствие в размер на 295.37 лв. По данни от ГДД по чл. 92 от ЗКПО, дружеството е декларирало приходи в размер на 1 324 192.13 лв. Същевременно по годишната оборотна ведомост са отразени приходи в размер на 1 324 487.50 лв. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно са увеличили декларираните от задълженото лице приходи със сума в размер на 295,37 лв., както и не са признали разходи в размер на 91 804.07 лв., които не са документално обосновани. В хода на ревизионното производство, при анализ на представения от жалбоподателя хронологичен регистър на счетоводна сметка 304 "Стока", органите по приходите са констатирали, че по дебита на сметката, със служебна контировка 6331 от 31.12.2010 г. с червена операция/сторно е намалена стоковата наличност със сума в размер на 200 000.00 лв. По отношение на взетата от лицето счетоводна операция не са представени документи и писмени обяснения, както и не е взето становище. С оглед на посоченото е прието, че процесиите стоки са продадени към 31.12.2010 г. като при реализация им не е отчетен приход. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно са установили неотчетени приходи от продажба на стоки в размер на 220 000 лв. (посочената средна надценка е в размер на 10 %), като декларираните от жалбоподателя приходи са увеличени с 20 000 лв. Установено е, че ревизираното лице е получило стоки - дървен материал, по инвойс фактури, които не са отразени в представените в хода на ревизията счетоводни регистри, както следва: издадени от NICO-PAUL SRL, VIN RO8934604, Румъния с № 256/16.06.2010 г. на стойност 1964.00 евро/3841.25 лв. и фактура № 609/22.08.2010 г. на стойност 3294.00 евро/6442.50 лв. и фактура с № 176/17.05.2010 г. на стойност 3795.00 евро/7422.37 лв. издадена от SANIRAL SRL, VIN RO14585053, Румъния. Органите по приходите са приели, че процесиите стоки са продадени към 31.12.2010 г., като при реализацията им не е отчетен приход. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно са установили неотчетени приходи от продажба на стоки в размер на 19 446.73 лв. (посочената средна надценка е в размер на 10 %), като декларираните от жалбоподателя приходи са увеличени с 1 770.61 лв. Относно допълнителни задължения по ЗКПО за отчетен период 2011 г. След извършен анализ на събраните по реда на ДОПК доказателства в хода на ревизионното производство, органите по приходите са констатирали, че извършените от жалбоподателя продажби на стоки за периода от 01.01.2011 г. - 31.03.2011 г. в общ размер на 235 741.30 лв. не са счетоводно отразени по сметка 702 "Приходи от продажба на стоки" . С оглед посоченото, органите по приходите са установили, че по подадената ГДД по ЗКПО, дружеството не е декларирало приходи от реализация на стоките за периода м. 01 - м. 03.2011 г., както и не е отчело разход в размер на отчетната стойност на същите. Установено е също, че ревизираното лице е получател на стоки по фактура № 75397/25.08.2011 г. на стойност 3 891.72 лв. и ДДС 778.34 лв., предмет на доставка - строителни материали, издадена от "Г. С." ООД, която не е отразена в счетоводните регистри на дружеството, като е прието, че стоката е продадена без да са отчетени приходи от нея. С оглед на гореизложеното правилно е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, както следва: т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/ или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същото разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, налице е основанието на чл. 122, т. 2 и 4 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно са увеличили декларираните от задълженото лице приходи със сума в размер на 21 431.02 лв., получена като разлика между неотчетените приходи от продажба на стоките в размер на 235741.30 лв. и тяхната отчетна стойност - 214 310.28 лв. По отношение на фактура № 75397/25.08.2011 г. на стойност 3891.72 лв. и ДДС 778.34 лв., предмет на доставка - строителни материали, издадена от "Г. С." ООД. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно са приели, че процесиите стоки са продадени към 31.12.2011 г., като при реализацията им не е отчетен приход. Установени са неотчетени приходи от продажба на стоки в размер на 4280.89 лв. (средната надценка е 10 %). При анализ на представените от жалбоподателя първични счетоводни документи, органите по приходите са установили, че получател на стоката по фактура № 853/21.06.2011 г. с дан. основа 1119.40 лв. и ДДС 223.88 лв., издадена от "Невен" ЕООД е друго данъчно задължено лице - "Строй ивест 2008 ГТ" ЕООД. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно са увеличили финансовия резултат на дружеството със стойността на осчетоводения разход в размер 1 119.40 лв. Относно допълнителни задължения по ЗДДС. У. е, че получател на стоките по фактури издадени от "Г. С." ООД с № 10.. 040037/28.08.2009 г, № 10.. 039928/26.08.2009 г. № 10.. 039725/22.08.2009 г. и № 10.. 033146/15.04.2009 г. и фактура № 853/21.06.2011 г. издадена от "Невен" ЕООД, е друго данъчно задължено лице - "Строй -Инвест 2008 ГТ" ЕООД. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно не са признали правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите. В хода на ревизионното производство, органите по приходите са констатирали, че ревизираното лице е допуснало техническа грешка, като е отразило издадена от "Стронко" ООД, фактура № 4583/08.07.2009 г. с дан. основа 4482.40 лв. и ДДС 896.48 лв. в дневника за покупките и СД за ДДС за м. 07.2009 г и за м. 08.2009 г. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно не са признали правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчен период м. 07.2009 г. в размер на 896.48 лв. При анализ на представения от ревизираното лице хронологичен регистър на счетоводна сметка 304 "Стока", органите по приходите са констатирали отразена сторнировъчна операция от 31.12.2010 г., с която неоснователно е намалена стоковата наличност със сума в размер на 200 000.00 лв. Прието, че процесиите стоки са продадени към 31.12.2010 г., като при реализацията им не е отчетен приход и не е начислен дължимия ДДС. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС са определили дължим ДДС за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 44 000.00 лв. Установено е, че жалбоподателят е получил стоки по фактури, които не са отразени в представените в хода на ревизията счетоводни регистри, както следва: издадени от NICO-PAUL SRL, VIN RO8934604, Румъния с № 256/16.06.2010 г., № 609/22.08.2010 г., № 176/17.05.2010 г.; от SANIRAL SRL, VIN RO14585053, Румъния с № 176/17.05.2010 г.; от "Г. С." ООД с № 75397/25.08.2011 г. Органите по приходите са приели, че процесиите стоки са продадени към 31.12.2010 г. и към 31.12.2011 г., като при реализацията им не е отчетен приход, както и не е начислен дължимия ДДС. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС са определили дължим ДДС за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 3 541.22 лв., при данъчна основа в размер на 17 706.12 лв. и за м. 12.2011 г. в размер на 856.18 лв., при данъчна основа в размер на 4 280.89 лв. Установено е, че дружеството е отразило в дневник за покупките и СД за ДДС за м. 03.2011 г. с право на пълен данъчен кредит, фактури издадени от "Г. С." ООД, № 65683/12.03.2011 г. с дан. основа 3 954.07 лв. и ДДС 790.81 лв. и № 66353/28.03.2011 г. с дан. основа 3 697.37 лв. и ДДС 739.47 лв. Органите по приходите са констатирали, че през данъчен период м. 04.2011 г., жалбоподателят е отразил втори път процесиите фактури в дневника за покупки и СД за ДДС. С оглед посоченото, правилно е приел първоинстанционният съд, че органите по приходите законосъобразно не са признали правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактура № 65683/12.03.2011 г. и № 66353/28.03.2011 г., издадени от "Г. С." ООД, за данъчен период м. 04.2011 г. в общ размер на 1530.28 лв., тъй като са повторно декларирани. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" В.: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. По молба с искане за изменение на решението в частта за разноските, подадена от представителя на "ОДОП", съдът е постановил обжалваното определение № 1369/23.05.2017 г., с което определение е оставил без разглеждане искането за изменение на Решение № 582/06.04.2017 г. по адм. дело № 2678/2016 г. За да постанови акта си, съдът е приел, че при липса на представен списък за разноски от страната, същата няма право да иска изменение на съдебния акт в частта му на постановените разноски. Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай същата страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В този смисъл е дадено задължително тълкуване с ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, т. 9 от същото. В процесния случай страната не е представила списък на разноските, поради което правото й да иска изменение на постановеното решение в частта му за разноските е преклудирано. Като е съобразил това обстоятелство и е оставил без разглеждане молбата за изменение на решението съдът е процедирал законосъобразно Разноски: С оглед резултата по делото в полза на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП касационната инстанция следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 773 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 вр. чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.