Определение № 11855 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9324/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Д. X. М., в качеството му на синдик на „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк., в несъстоятелност (с адрес на кантората в Съединените американски щати (САЩ), щата Далас, гр. Тексас, на ул. „Джаксън“ № 900, офис 560) и кредиторите в несъстоятелността на „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк. – „Рудерсдал“ ЕООД, с ЕИК 148123309 (и адрес на управление в гр. Варна, на бул. „Мария Луиза“ № 21, ет. 1, офис 2), „Ол Сийз Пропърти 2“ ООД, с ЕИК 148073564 (и адрес на управление в гр. Варна, на ул. „Никола Вапцаров“ № 3, вх. Г, ет. 8, ап. 21), „Асет Мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 103921587 (и адрес на управление в гр. Търговище, на ул. „Цар Иван Асен“ № 1, Партер) и адв. З. Томов, с персонален номер на регистрация в Адвокатска колегия – Варна 1100038590, против Определение № 17517 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 6693 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град. Оплакват се, че определението, предмет на инстанционен контрол, е неправилно, навеждайки всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане по същество на тяхна искова молба против Българска народна банка (БНБ), вх. № 30860 от 20.05.2022 г. по описа на Софийски градски съд (СГС).

С молба от 07.07.2025 г. (л. 22-29 от касационното дело) частните жалбоподатели са отправили молба до Върховния административен съд за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните 4 (четири) въпроса:

1. Основанията и предявените в българското дело искове, имущество на масата на несъстоятелността на „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк, за вреди от нерегламентирана, държавна помощ имат ли европейска юрисдикционност, или тяхната юрисдикционност се определя единствено от и в рамките на техния статут на имущество на масата на несъстоятелността на „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк, съгласно чл. 362, чл. 541 и чл. 704 от Закона за несъстоятелността (ЗН) на САЩ?

2. В контекста на чл. 107 – чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 17, и чл. 52, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), и на чл. чл. 362 и чл. 541 от ЗН на САЩ и на банковите операции от спорната мярка – а) исковете за вреди от нерегламентирана държавна помощ могат ли да бъдат извадени от юрисдикционността на „исковете, произтичащи и тясно свързани с производството по несъстоятелност”? и б) оправдано ли е от гледна точка на принципа за правна сигурност и избягането на противоречиви решения, юрисдикционността на тези искове да бъде тренирана откъсната една от друга в контекста на разделното прилагане на юрисдикционните критерии – „искове за вреди от държавна помощ“ и „искове, тясно свързани с пресграничното производство по несъстоятелност“?

3. Предявените в българското дело искове, имущество на масата на несъстоятелността на „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк, за вреди от нарушаване на чл. 107 – чл. 108 ДФЕС, чл. 17 и чл. 52, §1 ХОПЕС и на чл. 362 и чл. 541 от ЗН на САЩ, покриват ли критериите за прилагане на механизма за сътрудничество от чл. 29 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Регламент (ЕС) 2015/1589)?

4. Националните съдилища на държавите-членки обвързани ли са от чл. 107 – чл. 108 ДФЕС и от постановените по тяхното тълкуване и приложение актове на СЕС и на Европейската комисия, в смисъл такъв, че са задължени да изоставят всякакво приложение на националните закони, съдебна и административна практика, което води до дерогиране на задълженията, които имат по силата на правото на ЕС в областта на държавните помощи?

Ответникът по частната жалба – БНБ, със седалище и адрес на управление в София, на пл. „Княз Александър І“ № 1, я оспорва по съображения за неоснователността й в писмен отговор от 14.07.2025 г. Иска оставянето й без уважение и потвърждаването на атакуваното определение. Заедно с отговора на частната жалба, изразява становище за неотносимост и неоснователност на искането на частните жалбоподатели до касационната инстанция за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

С обжалваното определение Административен съд – София-град е върнал исковата молба на частните жалбоподатели, вх. № 30860/20.05.2022 г. по описа на СГС и е прекратил производството по делото.

Съдът е приел, че е сезиран от Д. X. М., в качеството му на синдик на „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк. (в несъстоятелност) и кредиторите в несъстоятелността на „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк. – „Рудерсдал“ ЕООД, „Ол Сийз Пропърти 2“ ООД, „Асет Мениджмънт“ ЕАД и адв. З. Томов от Адвокатска колегия – Варна с два иска за имуществена обезвреда, предявени против БНБ: 1. Иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на сумата от 102 966 946 лв., представляваща размера на задграничния капитал, съхраняван в четири сметки на „Еър пропърти Девелопмънт“ АД (заличено по силата на влязло в сила Решение № 5 от 19.01.2018 г. по търг. дело № 730 по описа за 2013 г. на Окръжен съд – Шумен) в „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ АД) (в несъстоятелност), който размер е бил предмет на неправомерно разпореждане от страна на БНБ, изразяващо се в издаването на Решение № 104/15.08.2014 г. и Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ и в незаконосъобразно бездействие на служители на Централната банка („неоказан достатъчен контрол върху управлението на кризата с ликвидността на КТБ АД при използването на депозитите на вложителите на банката за събиране на задълженията към КТБ АД), които актове и бездействие нарушават правото на ЕС – чл. 63, чл. 64 и чл. 107, § 1 ДФЕС, чл. 17 и чл. 52, § 1 ХОПЕС; 2. Иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на сумата от 62 472 692,39 лв., представляваща лихва върху сумата от 102 966 946 лв. за периода от 27.05.2016 г. до 19.05.2022 г.

Съдът е установил, от събраните по делото доказателства, че определената дата на неплатежоспособността на „Еър пропърти Девелопмънт“ АД е 10.01.2011 г., като кредитор в производството по несъстоятелност на това дружество по търг. дело № 730 по описа за 2013 г. на Окръжен съд – Шумен е „Еър Лоджистик лимитед“ Инк., предсталвявано от адв. З. Томов, в качеството му на особен представител на синдика на американското дружество.

Като анализирал твърденията в исковата молба и уточненията към нея, решаващият състав на Административен съд – София-град е преценил, че претендираните вреди се изразяват в имуществото на американското „Еър Лоджистик лимитед“ Инк. (в несъстоятелност), което, под фигурата на „фасадно дружество“ (поставено лице), се е намирало в патримониума на заличеното българско дружество „Еър Пропърти Девелопмънт“ АД. Приел е, че ищците на практика искат обезвреда, причинена на заличения правен субект – българското „Еър Пропърти Девелопмънт“ АД. Мотивирал се е, сумата по главницата от 102 966 946 лв., по своята същност представлява имущество, вложено по силата на банков договор в КТБ АД, респ. не се касае за непозволено увреждане, тъй като източник на правоотношението между „Еър Пропърти Девелопмънт“ АД и КТБ е договор.

Съдът е разгледал подробно производството по несъстоятелност на търговско дружество. Приел е, че кредиторите на несъстоятелността на „Еър Пропърти Девелопмънт“ АД са разполагали с правната възможност да предявят в производството по търг. дело № 730/2013 г. на Окръжен съд – Шумен съответните искове за разкриване на симулацията между българското и американското дружество по отношение на паричните средства. Подчертал е, че „Еър Лоджистик лимитед“ Инк., като кредитор в несъстоятелността на „Еър Пропърти Девелопмънт“ АД, е бездействал, незаявявайки имуществото от 102 966 946 лв. да се включи в масата на несъстоятелността, нито е поискал разкриване на симулацията. Позовал се е на Търговския закон (ТЗ). Обосновал се е, че след приключване на производството по несъстоятелност и заличаване на търговското дружество като правен субект, се преклудира възможността за кредитори по несъстоятелност да претендират събиране на вземания, принадлежали на това дружество. Извел е извод за опит на ищците да заобиколят масата на несъстоятелността. Преценил е, че не е допустимо един правен субект да претендира имущество в патримониума на вече несъществуващ субект с твърдения, че е действителният собственик на това имущество, доколкото този правен субект не е предявил иск като кредитор в производството по несъстоятелност на несъществуващия субект. Приел е, че, в случая, е съществувал специален начин на обезщетение, поради което ЗОДОВ е неприложим.

На следващо място съдът е изложил допълнителни аргументи, подкрепящи преценката му за приложение по казуса на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Тълкувал е нормата на чл. 2, ал. 1 и на чл. 63, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Приел е, че отговорността на банка (в несъстоятелност) спрямо нейните кредиторите – вложители е договорна, а последната изключва деликтната. Посочил е, че двата иска за имуществена обезвреда не са предявени против КТБ АД, а против БНБ. Допълнил е, че в исковата молба липсват твърдения за нарушени договорни задължения на изпадналата в несъстоятелност КТБ. Приел е, че, доколкото претендираната имуществена вреда представлява вложенията на българското дружество „Еър Пропърти Девелопмънт“ АД в негови открити при КТБ банкови сметки, е налице договорна отговорност, която, на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, изключва приложението на ЗОДОВ. Формирал е решаващия извод за недопустимост на предявените искове за имуществена обезвреда.

Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат.

Настоящият състав на Върховния административен съд преценява обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Всички изложени от първоинстанционния съд доводи, обусловили решаващия му извод за недопустимост на предявените от ищците два иска за имуществена обезвреда са такива по съществото на спора. Мотивите са свързани с неустановяването на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Процесуално неправилно обаче е с определение по допустимостта на предявен осъдителен иск да се анализира, доколко, съобразно доказателствата по делото, се установява дали ищците са понесли индивидуализираните в исковата молба вреди и налице ли е пряка причинно-следствена връзка между твърдените за неправомерни актове и бездействие на БНБ и претендираните от тях вреди. С решение по същество на спора, а не с определение, съдът се произнася относно възприетото от него по отношение на съществуването или не на фактите, твърдени в исковата молба и правните последици от тези факти. Следователно незаконосъобразно, с аргументи по съществото на спора, административният съд, с определение, е преградил правото на защита на ищците.

На следващо място съдът е постановил два противоречащи си акта, определяйки правното основание на исковете. От една страна с Определение № 12142 от 17.07.2024 г. (л. 4-5 от първоинстанционното дело) за оставяне на исковата молба без движение е приел, че „действително предявените искове са с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ“, от друга – с определението, предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, макар че е извършил преценка че с исковата молба се въвеждат твърдения, че определени актове на Управителния съвет на БНБ и бездействия на нейни служители са в противоречие с норми от Общностното право, което е довело до причиняване на вредоносния резултат, е определил правната квалификация на исковете, като такава по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, „тъй като се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност на държавен орган (Българска народна банка)“.

Неяснотата в преценката на съда по този въпрос е довела до нарушаване на задължението му да определи правната квалификация на спорното право.

Според настоящия състав на Върховния административен съд, Административен съд – София-град е приложил неправилно и правните норми, касаещи допустимостта на иск, с който се претендира ангажирането на отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз (ЕС).

С разпоредбата на чл. 203, ал. 3 АПК и нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, приети с изменението, обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г., изрично в националното право се въведе ред за разглеждане на исковете за обезщетения на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, като за допустимостта на такъв иск се предвиди да се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Съюза, установени в практиката на СЕС. С приемането на чл. 203, ал. 3 АПК се преодолява ограничението във връзка с допустимостта на иска по чл. 204, ал. 1 АПК, която разпоредба въвежда изискване за предварителна отмяна на незаконосъобразния административен акт. В този смисъл проверката за допустимост на иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да се извършва не по отношение на наличието на предпоставките на чл. 204 АПК, а спрямо стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, изведени от практиката на СЕС, в която практика допустимостта на иска не е поставена в зависимост от отмяната на административния акт или установяването на незаконосъобразността на увреждащите действие/бездействие.

От друга страна следва да се има предвид, че СЕС не установява предпоставки за допустимост на исковете, с които се претендира обезщетяване на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, поради което всяко прилагане на изискванията за допустимост от националното право, водещи до прекратяване на производството по делото, се явява в нарушение на принципа на равностойност, тъй като няма да доведе до произнасяне по същество на правния спор и би ограничило достъпа до ефективна съдебна защита. Ето защо, ако съдът квалифицира иска като такъв по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, той дължи произнасяне по същество.

По изложените съображения, обжалваното съдебно определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за определяне на правната квалификация на исковете за имуществена обезвреда, предявени от Д. X. М. (в качеството му на синдик на „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк. (в несъстоятелност)), „Рудерсдал“ ЕООД, „Ол Сийз Пропърти 2“ ООД, „Асет Мениджмънт“ ЕАД и адв. З. Томов от Адвокатска колегия – Варна, и за продължаване на съдопроизводствените действия по тяхна искова молба, вх. № 30860/20.05.2022 г. по описа на СГС.

По искането за отправяне на преюдициално запитване:

Съобразно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба от правото на ЕС. Член 267 ДФЕС, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на съюзното право при постановяване на решението по конкретен правен спор. В този смисъл конкретното искане би било относимо и то по преценка на съда, при разглеждане на спора по същество, но не и в производство от частен характер каквото е настоящето, в което се осъществява контрол за правилност на първоинстанционен съдебен акт – определение и в което не се разрешава материалноправния спор между ищците и БНБ, а се разрешават само процесуални въпроси. С оглед на това искането на частните жалбоподатели за отправяне на преюдициално тълкувателно запитване до СЕС следва да се остави без уважение. Формулираните в него въпроси следва да се обсъдят от първоинстанционния съд след квалифицирането на исковете.

Тъй като разглеждането на делото продължава и по аргумент от нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, настоящият съд не следва да се произнася по претенциите на страните за разноски в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия: