Определение № 444 от 18.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2099/2016 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби на А. Н. Д. и на Прокуратура на Република България срещу въззивно решение от 30.12.2015г., постановено по гр.д.№3653/2015г. на Софийски апелативен съд. С определение №574/28.06.2016г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 09.07.2015г. по гр.д.№6249/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която е присъдена сумата 20 000лв. - обезщетение на имуществени вреди по предявения от А. Н. Д. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата, по касационна жалба на Прокуратура на Република България. Касационното обжалване е допуснато по поставения от касатора Прокуратура на Република България въпрос: „може ли по предявен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които се състоят в заплащане на адвокатски хонорар, да се намали, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в наказателния процес”. С определение №208 от 17.01.2017г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК. Производството по т.д. №1/2017г. на ОСГК на ВКС с предмет преформулирания въпрос:”може ли съдът при иск по чл.2,ал.1 ЗОДОВ да определи обезщетението за имуществени вреди,съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес”, е приключило с постановяне на тълкувателно решение №1/2017 от 11. 12. 2018г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.