Решение № 4698 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 125/2021 г.

Решение № 4698 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 125/2021 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на "Строителна къща "Диамант" ООД със седалище гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. М., срещу решение № 1675 от 1.10.2020 г. по адм. д. № 2294/2019 г. на Административен съд – гр. Пловдив, с което по жалба на "Валтабак" ЕООД със седалище [населено място], общ. Марица, обл. Пловдив е прогласено за нищожно разрешение за строеж № 16 от 21.04.2016 г. на Главния архитект на район "Северен" на община Пловдив, с което на "Строителна къща (СК) Диамант" ООД с наемател "Бар" ЕООД е разрешено извършването на строеж "реконструкция и ремонт на ресторант "Хепи" в част от сграда на СК "Диамант" ООД, намираща се на ул. "Васил Левски" № 2, гр. Пловдив, представляващ IV категория строеж по чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" ЗУТ, в УПИ VIII – 1903, кв. 638 по прана на пета градска част на гр. Пловдив с идентификатор № 56784.506.119. 1. 21 по кадастралната карта (КК) на гр. Пловдив. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът е ограничил правото на участие на част от заинтересованите страни по делото, а именно П. К., И. Д. и И. Б., като не им е била редовно връчена жалбата, както и при призоваването им по делото неправилно е приложен чл. 47 ГПК вр. Чл. 144 АПК. Твърди и че е неправилен извода на съда за нищожност на оспореното разрешение за строеж като издадено от некомпетентен орган. Напротив твърди, че е налице законосъобразно делегиране на правомощия за издаване на РС от главния архитект на община Пловдив на главните архитекти на районните администрации и РС е издадено от съответно компетентен орган. Твърди и че оспореното РС е преминало през надлежна административна проверка от органите на ДНСК по чл. 149, ал. 5 ЗУТ без да са открити нарушения. Най – накрая твърди, че не е безспорно установено, че по оспореното РС е извършено пристрояване и дали спорна изба е била включена в обема на помещението на ресторанта при предишното му преустройство в банков клон. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Пловдив. Ответникът "Валтабак" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Ответниците Главният архитект на район "Северен" на община Пловдив, З. К., В. К., Г. А., Г. К., Р. Г., А. Г., И. Г., Е. Х., А. Ж., И. К., И. Д., В. Д., П. К. и И. Б. не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Пловдив е посочил, че оспореното разрешение за строеж е нищожно като издадено от некомпетентен орган. Посочил е, че законът допуска делегиране на функции от главния архитект на общината, компетентен да издаде РС по чл. 148, ал. 2 ЗУТ, на други длъжностни лица в общината. Посочил е, че с решение № 142 по протокол № 12 от 17.05.2001 г. на ОбС – гр. Пловдив е дадено съгласие главния архитект на община Пловдив да предостави изчерпателно изброени функции по ЗУТ на районните главни архитекти. Въз основа на това решение е издадена заповед № 0 А – 728 от 12.05.2004 г., с която на главния архитект на район "Северен" са предоставени функции по ЗУТ, включително издаване на РС за жилищни сгради до 15 м., за сгради на основното застрояване със смесени, обслужващи, производствени и складови функции до 300 кв. м. РЗП, за преустройство, промяна на предназначението, основен ремонт на изброените видове сгради, помещения или части от тях, за всички сгради на допълващото застрояване и временни строежи. При така очертаните правомощия на главния архитект на район, е приел, че същият не е бил компетентен да издаде РС за строеж, който представлява реконструкция и ремонт на самостоятелен обект в сграда идентификатор № 56784.506.1119. 1. 21 с предназначение за обществено хранене с площ от 335, 61 кв. м. Поради това е приел, че обект на РС касае сграда със смесени функции, като само самостоятелния обект, чиято реконструкция и ремонт са одобрени, е с РЗП повече от 300 кв. м., като с предвидените по проекта пристроявания РЗП се увеличава на 402, 88 кв. м. Поради това е прогласил нищожност на РС. Приел е освен това, че РС е незаконосъобразно, издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, тъй като с издаденото РС се засягат общи части на сградата, като е предвидена промяна на фасадата и пристрояване на самостоятелния обект и не е налице съответно решение на общото събрание на етажните собственици. Посочил е, че представеното решение на общото събрание на ЕС от 13.04.2016 г. е неотносимо, тъй като с него е дадено съгласие за съвсем различно нещо, а именно за ремонт на фасадата на ресторант "Хепи", чрез подмяна на дограма и поставяне на рекламно съоръжение върху фасадата. Посочил е, че предвиденото по одобрения проект е различно, засягащо общи части на сградата, включително направа на отвори, поради което е било необходимо спазване на условията по чл. 185, ал. 2 ЗУТ, които не са спазени. Решението е правилно. § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ дава легалното определение на понятието "Реконструкция" на строеж, а именно - възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, съответно § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ дава легалното понятие за "Основен ремонт". Оспореното пред АС – гр. Пловдив разрешение за строеж е за "реконструкция и ремонт на ресторант "Хепи" в част от сграда на "СК Диамант" ООД. Съобразно дадените по – горе легални определения за реконструкция и основен ремонт, е видно че законодателят не поставя знак на равенство между реконструкция и основен ремонт и преустройство с или без промяна на предназначението на обект. Реконструкцията предполага подмяна, възстановяване на конструктивни елементи, а при преустройството е налице само вътрешно в рамките на очертанията на обекта промяна, което може да е свързано с реконструкция, т. е. подмяна на конструктивни елементи, но може и да не е. От доказателствата събрани по делото, включително представената обяснителна записка към одобрените проекти, въз основа на които е издадено РС, се установява, че действително се касае за реконструкция с предвидено изграждане на нови конструктивни елементи, включително нова стоманобетонна плоча, затваряща атрибутното пространство и обособяване на два отделни етажа. Т. е. проектираното не представлява само преустройство, а напротив представлява реконструкция. Със заповед № 0 А -– 728 от 12.05.2004 г. на главния архитект на район "Северен" са предоставени функции по ЗУТ, включително издаване на РС по чл. 148, ал. 2 за жилищни сгради с височина до 15 м., за сгради на основното застрояване със смесени, обслужващи, производствени и складови функции до 300 кв. м. РЗП, за преустройство, промяна на предназначението, основен ремонт на изброените видове сгради, помещения или части от тях, за всички сгради на допълващото застрояване и временни строежи. Видно от цитираното по тази заповед на главния архитект на район "Северен" са предоставени правомощия за издаване на РС за преустройства и основен ремонт на сгради, помещения или части от тях в посочените сгради, но не са предоставени правомощия досежно издаване на РС за реконструкция на такива сгради или помещения в тях. В тази връзка, а и по изложените от първоинстанционния съд аргументи, че реконструираното помещение, а и сградата, в която се намира, са с РЗП над 300 кв. м., до която се простират правомощията на главния архитект на район, е правилен извода на съда, че оспореното РС е издадено от некомпетентен орган, поради и което същото е нищожно. Този извод се потвърждава и от квалифицирането на строежа по РС като такъв от четвърта категория, който обхваща реконструкция и основен ремонт на сградите по чл. 137, ал. 1, т. 4 ЗУТ, които са сгради и съоръжения за обществено обслужване с РЗП от 1000 до 5000 кв. м. Т. е. и в самото РС посочената категория на строежа е такава, за която главния архитект на района няма правомощие да издава РС. Правилен е и извода на съда, че оспореното РС е издадено в противоречие с чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Това е така, тъй като решението на общото събрание на ЕС на сградата на ул. "Васил Левски" № 2 от 13.04.2016 г., въз основа на което е издадено оспореното РС и което решение на общото събрание на ЕС е цитирано в самото РС, не касае реконструкция и ремонт на спорния обект, а касае само и единствено за предоставено съгласие да бъде извършен ремонт на фасадата чрез подмяна на дограма и поставяне на рекламно съоръжение върху нея на ресторант "Хепи" с описани габарити. В случая ал. 1 на чл. 185 ЗУТ не е приложима, тъй като не се касае за преустройство, а за реконструкция и съответно не са изпълнение изискванията на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, тъй като представеното решение на ОС на ЕС касае нещо различно от това, което е предвидено по одобрените проекти и издаденото РС. Най – накрая неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила досежно уведомяването на част от заинтересованите страни по делото. Това е така, тъй като е недопустимо позоваването на чужди права. В случай с това възражение касаторът не твърди засягане на своите права. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация "Валтабак" ЕООД за присъждане на разноски и като доказано, представени са доказателства за сторени такива, следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,