Определение № 3439 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2024 г.

Производството е по чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба от И. Стефанова от гр.София, подадена чрез адв. М. Младенов от Адвокатска колегия – София, срещу определение № 359 от 10.01.2024 г., постановено по адм. дело № 272/2024 год. по описа на Административен съд - София - град. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед. По реда на чл. 232 от АПК е постъпило писмено възражение от ответника по частната жалба - кмета на район „Лозенец“, Столична община, чрез упълномощения юрк. И. Минкина. С писменото възражение се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и се прави искане обжалваното определение като правилно да бъде оставено в сила.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед №РД-09-246/06.12.2023 год. на кмета на район „Лозенец“, Столична община, с която на основание чл. 46, ал.1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във вр. с чл. 46, ал.2 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал.2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е отменена Заповед №РД -09-38/23.03.2017 год. на кмета на район „Лозенец“ и прекратен сключения въз основа на нея договор за наем от 27.03.2017 год. с настоящия частен жалбоподател, поради това, че със Заповед №РТР-23-РД66-8/23.11.2023 год. на кмета на район „Триадица“, И. Стефанова и В. Илиев са настанени в общинско жилище находящо се в гр. София, [заличен текст]. С жалбата е направено искане на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът да се произнесе с определение, с което да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. По направеното искане съдът е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед. За да стигне до правен извод за неоснователност на искането, съдът е приел, че с допускането на предварително изпълнение на №РД-09-246/06.12.2023 год. на кмета на район „Лозенец“, Столична община, за прекратяване на наемното правоотношение, предвидено с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОС, законодателят е презумирал наличие на една или повече от предпоставките, предвидени с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК. При това положение в тежест на оспорващата страна е да докаже наличието на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение. При така разпределената доказателствена тежест, съдът е приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да установяват, че с предварителното изпълнение на оспорения акт за него ще настъпят значителни и труднопоправими вреди или пък ще бъдат засегнати негови интереси, противопоставими на обществения интерес, който охранява оспорената заповед. По тези мотиви, съдът е оставил без уважение искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Правилно съдът е приел, че в тежест на оспорващият е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение поради наличие на някоя от алтернативните предпоставки, предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК - когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В случая общественият интерес, свързан с изпълнението на заповедта, е защитен с оборима презумпция, поради което, за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Настоящият състав споделя извода, че в производството не се представят убедителни доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици на частния жалбоподател, които могат да бъдат квалифицирани като трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя. Като значителна и труднопоправима вреда може да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред. В случая са релевирани твърдения, които сочат на затруднения при ползването на общинско жилище в което е пренастанен, което е с по-малка площ. Същите правилно са преценени от първоинстанционния съд като обстоятелства които не обуславят причиняването на значителна или труднопоправима вреда на жалбоподателя. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното определение не страда от пороците релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, поради което И. Стефанова от гр. София следва да осъдена да заплатят на район „Лозенец“, Столична община, сумата от 50 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение