Определение № 2896 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1817/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 48823/22.04.2025 г. от Е. Д. П., подадена чрез адв. И. Ю., против определение № 7140 от 09.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4053/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 7203 от 15.02.2024 г., постановено по гр. д. № 48411/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което е върната подадената от Е. Д. П. против Прокуратурата на Република България искова молба вх. № 243203/30.08.2023 г. и производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: Ищецът Е. Д. М. е предявил иск срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като противоправното поведение на ответника се обективизира в „нарушение на правото на ЕС по дело КНОХД 1018/2019 г., което не е решено от фактическа и правна страна съгласно обвинението“ като ответникът следвало да следи съда за произнасяне в рамките на предявеното обвинение и да предприеме действия по отстраняване на този незаконосъобразен акт в осъдителните му част по непредявени обвинения като протестира осъдителната присъда в тази част. За да върне подадената искова молба от Е. Д. П. и да прекрати производството по гр. д. № 48411/2023 г. сезираният Софийски районен съд е приел, че искът е недопустим, тъй като се основава на твърдения за противоправни действия на Апелативния специализиран наказателен съд, за който се твърди, че не е решил делото, съгласно обвинението. Посочил е, че правомощие на Прокуратурата на Република България е да повдига обвинения, а съгласно чл. 132 КРБ, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове. Съдът е приел, че основанието на иска сочи на липса на пасивна процесуална легитимация по предявения иск за ангажиране на отговорността на посочения от ищеца ответник, както и че искането е неоснователно, поради очевидната неоснователност на претенцията, дори същата да се счете за допустима. Прието е, че в производството по чл. 2в ЗОДОВ съдът не може да проверява законосъобразността на постановения от наказателния съд съдебен акт и основателно ли е повдигнатото обвинение на ищеца, както и че в исковата молба са налице единствено твърдения за незаконосъобразни действия на съдии от Апелативния специализиран наказателен съд и ВКС, а обстоятелството, че участието на прокурор по наказателните дела от общ характер е задължително не води до извод, че същият има задължението да следи за законосъобразността на действията на всички участници в процеса. Софийският градски съд е потвърдил изводите на СРС, като е приел, че обжалваното определение е постановено в съответствие с практиката на ВКС и СЕС, съгласно която отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ за нарушение на правото на ЕС може да бъде реализирана само срещу процесуален субституент – юрисдикция, орган на съдебната власт, който действа като последна инстанция в съответното производство /определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на ВКС, IV г. о., определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на ВКС, III г. о. и др./, какъвто не е настоящия случай, а предвид уточнението, направено от ищеца в производството пред районния съд с молба вх. № 271180/02.10.2023 г., не се е налагало първоинстанционният съд да дава повторни указания за посочване на надлежен ответник. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани следните три правни въпроси: 1. „Длъжен ли е прокурорът, участващ в наказателното производство, в изпълнение на задължението си по чл. 127, т. 5 от Конституцията на Република България да следи за законността като предприеме действия по отстраняване на незаконосъобразните действия на съда по постановяване на присъда в осъдителните й части по непредявените обвинения, като протестира въззивната присъда в тези й част?“; 2. „Носи ли Прокуратурата отговорност по чл. 2в от ЗОДОВ или същата е само за съдилищата?“ и 3. „Представлява ли нарушение на правото на ЕС непротестирането на Прокурора на осъдителна присъда по непредявени и неповдигнати обвинения в контекста на правото на справедлив съдебен процес; на свобода и сигурност; на зашита; на ефективни правни средства за защита; нарушение на забраната за дискриминация; забраната за злоупотреба с права; задължението за защита правата на лицата, участници в наказателното производство?“. Жалбоподателят сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че определението е очевидно неправилно. Атакуваното определение е валидно и допустимо. Трите поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са свързани с възможността да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Република България за осъществено бездействие – неподаване на протест срещу незаконосъобразна присъда, съгласно твърденията на жалбоподателя постановена по непредявени обвинения и са обусловили правните изводи на съда. Не са налице, обаче сочените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на нормата на чл. 2в ЗОДОВ във вр. с чл. 127 КРБ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и многобройна задължителна съдебна практика на ВКС, изцяло съобразена с практиката на СЕС. Отговорността на държавата по чл. 2в ЗОДОВ за нарушение на правото на ЕС може да бъде реализирана само срещу процесуален субституент – юрисдикция, орган на съдебната власт, който действа като последна инстанция в съответното производство – в този смисъл са определение № 60354 от 04.11.2021 г. по ч. гр. д. № 1126/2020 г. на ВКС, IV г. о., определение № 4406 от 20.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4239/2022 г. на ВКС, III г. о., решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15 на СЕС, решение от 09.09.2015 г. по дело С-160/14 на СЕС, решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03 на СЕС, на част от която съдебна практика СГС изрично се е позовал. Ето защо, Прокуратурата на Република България не е легитимирана да отговаря по предявения иск. С оглед направеното от ищеца П. уточнение съдът не е имал служебно задължение да даде допълнителни указания във връзка с ненадлежното посочване на ответник по иска. Определението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. По отношение на съдържащото се в частната жалба искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: 1. „Длъжен ли е прокурорът, участващ в наказателното производство, в изпълнение на задължението си по чл. 127, т. 5 от Конституцията на Република България да следи за законността като предприеме действия по отстраняване на незаконосъобразните действия на съда по постановяване на присъда в осъдителните й части по непредявените обвинения, като протестира въззивната присъда в тези й част?“; 2. „Носи ли Прокуратурата отговорност по чл. 2в от ЗОДОВ или същата е само за съдилищата?“ и 3. „Представлява ли нарушение на правото на ЕС непротестирането на Прокурора на осъдителна присъда по непредявени и неповдигнати обвинения в контекста на правото на справедлив съдебен процес; на свобода и сигурност; на зашита; на ефективни правни средства за защита; нарушение на забраната за дискриминация; забраната за злоупотреба с права; задължението за защита правата на лицата, участници в наказателното производство?“: Съгласно разпоредбата на чл. 628 ГПК такова запитване се прави до Съда на Европейските общности /сега Съд на ЕС/, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. При съобразяване предмета на спора пред настоящата инстанция и установеното в практиката на СЕС тълкуване, настоящият състав намира, че не се установяват предпоставките за отправяне на запитване до СЕС по реда на чл. 628 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси. Искането в този смисъл следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение