Решение № 4268 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „НОВА НГ“ ЕООД, ЕИК 201893777, представлявано от Н. П. Г., както и на Н. П. Г., лично, чрез адв. В. Бакалова и адв. С. Атанасов, като процесуални представители, против Решение № 915 от 07.03.2024 г., постановено по адм. д. № 972/ 2022 г. по описа на Административен съд - Плевен. Според касаторите обжалваното решение е недопустимо, поради което се иска да бъде обезсилено и да бъде оставена без разглеждане жалбата на А. И. А. срещу Заповед № РД-12-500/ 17.12.2020 г. на Зам. – кмета на община Плевен, като бъде прекратено производството по делото, алтернативно да бъде обезсилено решението като недопустимо и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав. Ако се счете решението за допустимо, претендират, че е неправилно и искат да бъде отменено същото и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на А. И. А.. Излагат становище, че жалбата на А. И. е недопустима, тъй като е просрочена, като настояват, че същият е уведомен, тъй като притежава жилище в многофамилна жилищна сграда в режим на етажна собственост, поради което по отношение съобщаването на процесната заповед е приложим § 4 от ДР на ЗУТ. Сочат, че са налице доказателства, че заповедта е съобщена на собствениците на имотите, за които се отнася проектът за изменение, а е разгласена и с обявление, качено на интернет страницата на община Плевен на 21.12.2020 г., съответно и на таблото за обяви на община Плевен. На следващо място, оспорват качеството на заинтересовано лице на жалбоподателя в първоинстанционното производство, като правят възражение, че съдът не е изложил мотиви защо приема жалбоподателя за заинтересовано лице на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ. Настояват, че хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ не е налице, като се позовават на заключението на вещото лице по СТЕ, приета в съдебно заседание на 20.09.2023 г., от което считат, че се установява, че разстоянието между новопредвидената сграда за обществено обслужване в УПИ XVIII-6349 до страничната граница с УПИ XI-6350 и УПИ XII-6351, както и до дъното на имота, е 3 м, от което извеждат, че е налице съответствие с чл. 35, ал. 2 от ЗУТ. Допълват, че липсата на намалени разстояния е установено и от заключението по СТЕ, изслушано на 04.12.2023 г. Продължават, че жалбоподателят не е заинтересовано лице и по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, тъй като с процесните ПУП-ИПЗ и РУП не се променя предназначението на имотите – предмет на плана. При горните доводи касаторите настояват, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорването и искат обезсилване на решението. В касационната жалба са развити и съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като се оспорват изводите на съда, вкл. че при издаване на административния акт е нарушен принципът за безпристрастност, че е нарушена разписаната в ЗУТ процедура, че липсват мотиви за предприетото изменение на плана, че изменението не е съобразено с ОУП на гр. Плевен и с целта на закона, тъй като е налице презастрояване на процесната територия. В съдебно заседание и в представена Писмена защита, адв. Бакалова и адв. Атанасов, като пълномощници на касаторите, поддържат доводите и исканията в жалбата. Излагат допълнителни съображения за недопустимост на решението. Претендират присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът – Заместник - кметът на община Плевен, изразява становище за допустимост и основателност на жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответникът – А. И. А. в писмен отговор, чрез адв. Блажев, оспорва касационната жалба като неоснователна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Ответниците - Община Плевен, „Електроразпределение – Плевен“ ЕАД и „Аоси Консулт“ ООД, редовно призовани, не изпращат представител. Ответниците - Г. И. Г., В. А. Г., А. Т. М., М. В. М., Д. Г. П., В. С. П., А. П. Й., Т. И. Й., Л. С. С., Е. В., М. Х. В., С. Д. П., М. М. Т., К. Д. Г., Р. Д. А., Д. Л. К., Н. С. П., З. И. К., М. Н., И. Г. М., М. Д. Д., Н. Г. В., К. И. К., К. П. К., А. К. Я. чрез настойник Б. А. Ч., В. П. Т., И. М. Н., И. Ц. Г., Б. Я. Г., Д. П. Б., Г. И. С., Г. С. Т., Н. С. Н., С. И. Б., Н. И. И., И. И. В., Д. Ц. В., С. Д. П., М. П. П., Л. П. Б., И. М. Г., Ц. Д. К., С. И. И., С. Е. И., В. Н. В., Ц. Х. Д., Д. Х. В., П. Л. В., Е. И. В., А. И. В., С. Т. Ц., Р. В. Д., И. Х. С., И. К. М., Д. Д. Ц., А. Н. Н., И. Б. Н., В. М., Д. А. М., А. Р. А., Д. В. Б., П. Б. П., С. И. И., Д. Л. Л., К. И. Т., К. Л. Т., Д. П. Т., П. Д. Т., И. И. И., Д. С. Т., С. А. В., А. Д. О., В. В. О., М. А. Л., А. Т. Г., З. А. Г., Н. Б. Б., М. И. Х., Ц. Б. Ц., Р. Б. П., Г. С. П., Ц. Л. Г., С. Д. Л., Х. И. Г., Д. Т. Г., Л. Х. В., Л. В. В., Т. В. Б., И. Й. Т., К. К. К., Р. Н. Г., Д. Ц. Д., К. Г. Д., К. П. Т., М. Н. С., Л. Ц. Т., Д. И. Т., Б. И. С., М. Й. С., М. С. С., Л. И. И., К. И. Ц., Л. П. А., Г. Г. А., Е. Г. Б., А. М. С., И. Г. П., Д. Р. М., С. Г. И., Д. Т. С., М. П. В., В. Л. И., Й. И. С., Г. С. И., Д. М. А., Р. Г. А., К. С. В., П. П. В., Б. П. Я., Й. Я., Н. К. И., Д. П. Р., Б. Д. Р., С. Т. П., Н. Б. Х., В. Л. Л., Н. И. Б., С. В. Т., Д. Р., Ц. Т. Ц., В. Б. В., М. Н. Ш., К. П. В., В. И. Д., С. Г. П., В. И. П., Г. С., В. Ц. П., К. Л. П., Л. П. С., И. Т. С., С. П. Г., В. М. И., Н. П. И., И. Ц. Д., С. П. Ф., С. Б. Ф., М. В. П., Т. Н. К., И. Х. К., П. С. М., З. П. Д., Л. М. М., М. Й. М., С. А. П., Ц. К. К., Ц. Т. Т., Ц. И. Ц., Н. И. В., К. И. И., А. И. И., М. Н. К., И. П. П., П. А. П., В. А. Т., С. Т. Д., Ц. С. Й., Б. Х. М., Л. Г. Й., Б. П. П., Л. Н. Т., И. Н. Р., Ц. В. В., К. Ц. Й., Г. П. П., Е. П. С., В. П. К., И. Д. В., М. Д. Й., М. Х., Б. И. И., Й. К. Я., Б. К. Б., Д. И. П., В. М. Д., К. А. З., Е. Л. С., В. Г. Х., К. Г. Х., К. В. И., О. П. К., Н. В. К., Б. В. К., Г. Й. Й., М. Т. П., Т. В. Т., Т. И. Я., Р. И. Ц., В. В. Ц., А. В. Ц., В. П. П., Л. Г. П., И. Т. Х., Т. Т. Х., С. П. П., Ц. П. Т., О. А. В., С. Й. В., Р. М. С., Б. В. Б., Р. В. В., М. В. С., С. В., Н. Н. В., Т. Н. Г., В. Т. Г., Ю. Ц. Й., П. И. К., М. Г. Г., М. П. М., П. А. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответниците – Ж. Т. Д., В. А. А., Х. Г. Д., С. Г. К., И. Л. С., Г. С. К. и М. Н. М., редовно призовани по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на решението като правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.. С оспореното решение, по жалба на А. И. А., от гр. Плевен, съдът е отменил Заповед № РД-12-500/ 17.12.2020 г., издадена от Заместник - кмета на община Плевен, с която на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, по реда на § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ е одобрен План за застрояване (ПЗ) и Работен устройствен план (РУП) за урегулирани поземлени имоти (УПИ) Х-6348 и ХVІІІ-6349, кв.255 по плана на гр. Плевен. Съдът е приел, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при условията на делегация. Съдът е приел, че жалбоподателят като собственик на апартамент [заличен текст], на [улица], в жилищна сграда, построена в УПИ № ХI-6350, кв. 255 по плана на гр. Плевен (в сграда с идентификатор 56722.660.1157.1) - съседен на УПИ ХVІІІ-6349 - предмет на одобрения ПУП-ПЗ и РУП, е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ. За този извод се е позовал на заключение на вещото лице по една от назначените СТЕ, че не са били спазени изискванията за отстояние по чл. 31, ал. 5 от ЗУТ по отношение на двата съседни имота - УПИ № ХI-5349 (очевидно се има предвид ХVIII-6349) и УПИ ХII-6351. Същевременно е направил извод, че Заповедта не е била съобщена на жалбоподателя, поради което жалбата му следва да се счита за подадена в срок, а оттам и за процесуално допустима. Така съдът е разгледал жалбата по същество и е отменил оспорения акт. Решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. Съображенията за това са следните: На първо място, неоснователно е възражението на касаторите за недопустимост на жалбата поради просрочие на същата. От доказателствата по делото се налага изводът, че А. И. не е бил уведомен за издадената заповед, а липсват доказателства, че за нея е уведомен домоуправителят на входа, в който живее, за да е приложима разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУТ, относима към уведомяване на етажна собственост. Основателни са обаче възраженията за липса на правен интерес от обжалването в лицето на А. И. А.. Съгласно чл. 131, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, като непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2019 г.) имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. За жалбоподателя не са налице така разписаните предпоставки на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ за заинтересовано лице, което може да атакува конкретната заповед. Това е така, защото: От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът, в който се намира собственият на жалбоподателя апартамент, не е предмет на оспорения акт, поради което не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Жалбоподателят не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По делото е установено, че свързаното застрояване е предвидено в плана, приет през 1994 г., като засяга само двата имота, предмет на изменението. С плана, предмет на обжалване, се запазва свързаното застрояване през североизточната граница по действащия ПУП, като се добавя към дъното на имотите застрояване на обществено обслужващи сгради на необходимите нормативни разстояния от вътрешните регулационни линии. Не са допуснати и намалени отстояния спрямо имота, в който е обектът на жалбоподателя. Видно от графичната част на процесните ПУП-ПЗ и РУП, разстоянието между новопредвидената за обществено обслужване в УПИ XVIII-6349 сграда до страничната граница с УПИ XI-6350 и УПИ ХII-6351, както и до дъното на имота, е 3 м, което е съответно на изискването по чл. 35, ал. 2 от ЗУТ, съгласно който разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на урегулиран поземлен имот при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 м, а между тези сгради в урегулиран поземлен имот - съобразно подробния устройствен план и при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и технологическите изисквания. Това е относимата за случая разпоредба предвид предназначението на имота за жилищно строителство, доколкото новопредвидената сграда е за обществено обслужване, а чл. 31 от ЗУТ касае сгради на основното застрояване, т.е. според предназначението на имота - жилищни сгради. За пълнота, следва да се отбележи, че както потвърждава вещото лице в съдебно заседание на 4.12.2023 г., при изчисляване по правилата на комплексното застрояване не са налице намалени отстояния между новопредвиденото застрояване и сградите в УПИ XII и УПИ XIV. Освен това, с плана, предмет на оспорване, са предвидени само общите параметри. От значение е, че от югозапад, където е имотът, в който е обектът на жалбоподателя, няма промяна, а се запазва съществуващата отпреди изменението сграда, което се установява от приложените по делото доказателства, вкл. инвестиционни проекти и Обяснителна записка към издаденото впоследствие Разрешение за строеж № 55/ 28.02.2022 г., което съдът е следвало да съобрази на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. Изложеното налага извод, че не е налице правен интерес у жалбоподателя и на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Събраните по делото доказателства установяват, че не е налице промяна в предназначението на имотите – предмет на плана, което съобразно действащия ПУП е за жилищно застрояване. Такова е отразяването и върху графичната част, събрана като доказателство по делото. В този смисъл е и отговор в съдебно заседание на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза. Основателно е изложеното в писмената защита на касаторите, че конкретното предназначение на един УПИ се определя или изменя с план за регулация, какъвто не е планът, предмет на делото. С оглед изложеното неправилен и необоснован е изводът на съда, че е налице правен интерес за жалбоподателя на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Съдът е посочил, че не е налице промяна в предназначението на имота/имотите, но въпреки това необосновано е приел, че жалбоподателят е заинтересовано лице на това основание. Събраните по делото доказателства са еднопосочни, че с оспорения административен акт не се променя предназначението на имота, както и не се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване, поради което именно не са налице и изискванията на чл. 131, ал. 2, т. 4 и 5 ЗУТ. Следователно жалбоподателят в първоинстанционното производство не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗУТ, поради което подадената жалба е недопустима. Като е достигнал до обратен извод, разгледал е жалбата по същество и се е произнесъл със съдебен акт по същество, първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие със закона, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че е основателно и възражението в писмената защита на касаторите, че първоинстанционното решение е недопустимо и като постановено спрямо ненадлежни страни, при което недопустимо след постановяване на решението съдът е заличавал заинтересовани страни и е конституирал техните наследници, въпреки че част от тези страни са починали преди обявяване на делото за решаване – 08.02.2024 г. и преди произнасянето на съда на 07.03.2024 г. Така заинтересованото лице З. С. С. е починало още на 19.06.2019 г., но е било конституирано като заинтересовано лице и е било призовавано в процеса, като едва с Определение № 1392/ 12.04.2024 г. е заличено и са конституирани наследниците му, които не са взели участие в производството, като е разпоредено да им бъде връчено решението. По същия начин с цитираното Определение е процедирано с В. Б. Б., починал на 08.05.2023 г. и Т. Д. Д., починала на 23.02.2024 г. Заинтересованото лице Р. Д. В., починало на 03.06.2023 г., също е било конституирано като страна в процеса, като едва с Определение № 1559/ 25.04.2024 г. е заличено и са конституирани наследниците му. Тези действия на съда са недопустими и резултат на съществени процесуални нарушения, произнасянето е спрямо ненадлежни страни, починали лица, което също налага обезсилване на решението. Доколкото обаче се установи, че жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на заповедта, след обезсилване на решението, делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав, а да бъде прекратено. При извода за недопустимост на решението поради недопустимост на първоинстанционната жалба съображенията за неправилност на решението не следва да се обсъждат. С оглед изхода от спора и своевременно стореното от касаторите искане на последните следва да бъдат присъдени разноски. В първа инстанция процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заинтересованото лице - „Нова НГ“ ЕООД, което е договорено и заплатено в размер с ДДС от 7041.00 лв. или 5867.50 лв. без ДДС. Делото е образувано през 2022 г., с първо заседание през 2023 г., приключило е едва през 2024 г., като са проведени десет открити заседания. В хода на съдебното производство процесуалното представителство е осъществено активно чрез явяване в съдебни заседания, подаване на молби, искания за експертизи, поради което съдът, като съобрази и минимално предвиденият по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.01.2024 г. размер на адвокатско възнаграждение по ЗУТ от 1250.00 лв., намира, че възражението е частично основателно, поради което следва да намали договореното пред първа инстанция възнаграждение до 3500.00 лв. без ДДС или 4200.00 лв. с ДДС. Пред касационната инстанция не е направено възражение за прекомерност, поради което за касационната инстанция следва да бъде присъден договореният и заплатен размер за процесуално представителство от 4694.00 лв. с ДДС съгласно приложения по делото списък или на дружеството следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер обща на 8894.00 лв. с ДДС; 800.00 лв. за съдебно – технически експертизи; 370.00 лв. за държавна такса за касационно обжалване или общо разноски в размер на 10064.00 лв./ 5145.64 евро (десет хиляди и шестдесет и четири лева/ пет хиляди сто четиридесет и пет евро и шестдесет и четири цента), а на Н. П. Г., [ЕГН], от гр. Пловдив, съобразно наличните по делото доказателства и представения списък за разноски следва да бъде присъдена сумата от 70.00 лв. за държавна такса за касационно обжалване/ 35.79 евро (седемдесет лева/ тридесет и пет евро и седемдесет и девет цента), които да бъдат заплатени от А. И. А., [ЕГН], от гр. Плевен. Независимо от изхода от спора от ответника – Зам. – кмет на община Плевен не са заявени претенции за разноски, поради което съдът не се произнася за такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,