Определение № 2773 от 02.10.2023 г. на ВКС по д. № 3288/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Пловдив и Районен съд – Пловдив относно това кой съд – административният или гражданският – е компетентен да се произнесе по искова молба с вх. № 11073 от 18.05.2023 г., подадена от Г. В. К. срещу ОД на МВР [населено място], с която е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. и имуществени вреди в размер на 700 лв., причинени от незаконосъобразни действия от страна на полицейски служители на ОД на МВР – личен обиск по чл. 80, ал. 1 ЗМВР без достатъчно основания за извършването му. С определение № 1389 от 01.06.2023 г. Административен съд – Пловдив е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил същото по компетентност на Районен съд – Пловдив. За да приеме, че не е компетентен да разгледа и да се произнесе по тази искова молба, съдът е приел, че в случая претендираните вреди не са настъпили от административна дейност. С определение № 8344 от 24.07.2023 г. Районен съд – Пловдив е повдигнал спор за подсъдност, като е приел, че в исковата молба и уточнението й ищецът е претендирал вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършено спрямо него незаконно действие от страна на полицейски орган, което не съставлява действие по образувано срещу него разследване. Според съда е налице спор, който попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като касае вреди от административна дейност и правомощия на служителите на МВР, осъществявани в рамките на последната. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС по така повдигнатия спор намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е Административен съд – Пловдив по следните съображения: Ищецът сочи в исковата молба и в уточнителната молба, че на 06.05.2023 г.е бил с приятели в нощно заведение, в което служители на МВР влезли и осъществили проверка на всички присъстващи лица за наличие на забранени вещества. На ищеца бил извършен обиск съгласно правомощията на полицейските служители по чл. 80, ал. 1 ЗМВР, а не като действие по разследване в рамките на образувано срещу К. досъдебно производство. Характерът на това действие е в основата на спора за подсъдност, като по този въпрос е необходимо да се съобрази следното: В разпоредбата на чл. 6 ЗМВР са изброени основните дейности, които се осъществяват от Министерството на вътрешните работи. Съдебната практика приема, че в едни случаи изпълняваната от служителите на МВР дейност се определя като административна, а в други като правозащитна, като разграничението се прави в зависимост от специфичните особености за съответния случай. Когато полицаи извършват дейност по разследване на престъпления по реда на НПК и под ръководството на прокурор, то осъществяваната от тях дейност е правозащитна по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ. Настоящият случай обаче не е такъв. Действията на служителите на МВР не са осъществени в рамките на образувано досъдебно производство – по делото няма такива данни, не се й твърди, както и е посочено от широкото медийно отразяване на случая. Полицейските служители са извършвали контролна дейност, която има административен, а не правозащитен характер. Поради това предявеният иск попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и компетентен да го разгледа е Административен съд – Пловдив. Мотивиран от гореизложеното, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд