Решение № 3052 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 747/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Т. и К. Д. Б. и двамата от гр. Русе, чрез процесуалния им представител адв. Петкова, срещу решение № 3007 от 10.11.2025г., постановено по адм. дело № 500/2025г. на Административен съд – гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД – 01 - 2047 от 03.07.2025г. на заместник - кмета по „Устройство на територията“ на община Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж от пета категория: "Надстрояване на сграда идентификатор [номер] по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Русе и на сграда с идентификатор [номер] по КККР на гр. Русе, изграждане на топла връзка между двете надстройки и общ покрив над тях“, намиращ се в ПИ идентификатори [номер] по КККР на гр. Русе, с административен адрес [улица]. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно са развити съображения досежно това, че оспореното решение е постановено в противоречие с чл. 6 ал. 5 АПК, като не е отчетено, че спорният строеж е единственото й жилище на жалбоподателите, в което живеят, както и чл. 17 ал. 3 от Конституцията, а именно при нарушение на принципа на неприкосновеност на частната собственост. Твърдят и че оспорената заповед е издадена в противоречие с чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), като с премахването му ще бъдат нарушени техни основни права и свободи. Искат оспореното решение да бъде отменено. Претендират разноски. Ответникът заместник – кмета по „Устройство на територията“ на община Русе не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни – адресати на решението и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Русе е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на кмета на община Русе, при спазване на изискванията за форма, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е приел, че за адресати на същата правилно са посочени жалбоподателите, като лица от кръга, визиран в § 3, ал. 2 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, а именно като наследници на Д. Б., за който жалбоподателите твърдят, че е извършител на строежа /въпреки, че е обосновал, че не приема, че това лице е извършител/. Посочил е и че жалбоподателите са от кръга на лицата, които могат да бъдат адресати на заповедта в качеството им на собственици и носители на вещни права в имота, а именно на лицата по чл. 225 ал. 6 ЗУТ. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж без разрешение за строеж и строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, който е сегадействащата разпоредба, така и по нормите на ЗНСУ, действал към момента на извършване на строежа. Подробно е обосновал наличието на незаконен строеж, подлежащ на премахване. Приел е и че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, която разпоредба е била приложима с оглед на годината на извършване на строежа 1991г., като е обосновал, че същият не отговаря на правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му или по сегадействащите такива по ЗУТ и не е изпълнено второто условия, а именно не е бил деклариран по предвидения за това ред. Приел е и че заповедта е издадена при с спазване целта на закона. Посочил е, че с оглед описанието на наредения за премахване строеж – надстройка на жилищна сграда, не се обосновава извод, че ще бъде премахнато единственото жилище на жалбоподателите, на което са адресно регистрирани, което е било пристройка към жилищна сграда, в която имат собственост. Освен това съдът е отбелязал, че това е втори по ред незаконен строеж – надстрояване на съществуващата в имота сграда, като първият такъв е бил извършен от наследодятеля на жалбоподателите Д. Б. през 1988г., а след проведено административно производство за премахване на незаконен строеж е било премахнато на 13.07.1989г. Съдът е приел, че през 1991г. отново се реализира такова незаконно строителство – надстрояване, като е обосновал, че премахването му не е в противоречие с целта на закона и чл. 6 АПК и в частност принципа за съразмерност, а напротив в изпълнение на целта на закона. Обосновал е и че не е посегнато на основно човешко право – правото на жилище и съответно не е нарушен чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), тъй като извършената намеса е допустима по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС предвид изложените съображения и за съразмерност на наложената мярка. В тази връзка е мотивирал и липса на нарушение на чл. 17 ал. 3 от Конституцията на РБългария. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването й. Оспореното решение на Административен съд – гр. Русе е правилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Русе не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Обоснован е извода на съда за наличието на строеж, който е извършен без одобрени строителни книжа, каквито са се изисквали към момента на извършването му, но и по сегадействащия закон, съответно като такъв е незаконен и подлежащ на премахване. Съответни на закона са и изложените от съда мотиви за това, че жалбоподателите имат качеството на лица, които могат и следва да са адресати на заповедта и задължението за премахване на незаконния строеж. Правилен е и извода на съда, че по отношение на спорния строеж е приложима разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като строежът е извършен към 1991г. Нареденият за премахване строеж не изпълнява изискванията на посочената разпоредба, а именно да е допустим по правилата и нормите по устройство на територията, действали към момента на извършването му или по сегадействащите, както и да е бил деклариран пред органите компетентни да разрешат строителството. Съответно строежът не е търпим и подлежи на премахване, както правилно е приел съдът. Правилно съдът е приел и че жалбоподателите са лица, които може и следва да бъдат адресати на заповедта съгласно § 3 от Наредба № 13 от 23.07.2001г., както и такива по чл. 225 ал. 6 ЗУТ. Най – накрая неоснователно е възражението на жалбоподателите за допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. В случая безспорно е установен незаконен строеж, като от приетата по делото съдебно – техническа експертиза допълнително се установява, че изградените надстройки не съответстват на техническите и санитарните изисквания към строежите, като стените са изградени от тухли четворки, които обаче не са обрамчени със стоманобетонни колони и греди, които да поемат хоризонталните и вертикални натоварвания. Посочено е, че на северозападната фасада има изградени три стоманобетонни колони, които стъпват на каменна ограда и завършват до стрехата на покрива, като са изнесени пред стената и не са свързани с греди и пояси, а таванската плоча стъпва директно върху зида от тухли, а не върху греди. Посочено е и че покривът – двускатен дървен, също ляга директно върху зида, без наличието на стоманобетонни пояси и без покривната конструкция да е вързана, съответно се потвърждава извода в оспорената заповед, че наредените за премахване строежи не отговарят на нормативните изисквания относно сеизмичната устройчивост на строежите. Предвид изложеното настоящият състав счита, че наложеното отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В случая строежът се намира в една от сеизмичните зони на България, като съобразно Приложение № 5 и Приложение № 6 към чл. 15 ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-2 от 27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, районът на гр. Русе се намира в тъмнокафява зона, с коефициент 0,15, т.е. с възможност за земетресение от VIII степен по скалата на Рихтер. В тази връзка следва да се посочи, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС, както правилно е приел съдът. Защита по чл. 8 от Конвенцията би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Чл. 8, ал. 1 от Конвенцията гарантира правото на жилище. Чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. Посочената норма допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, като в тази връзка правилно съдът е посочил, че жалбоподателите не остават без жилище като могат и е редно да обитават законната сграда в имота, а премахването на незаконните части, които са само надстройките, в случаите на наличие на връзка със законната сграда ще стане при изработването на съответен архитектурен проект за това с оглед несъздаване на опасност и незасягане на законната сграда в имота. Мярката е в съответствие и на целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно насочена е към охрана на здравето и живота на обитателите, предвид посоченото по-горе, че правилата и разрешителния режим за строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите, а спорният строеж представлява надстройка без преценка на допустимото конструктивно натоварване на първия етаж, без стоманобетонни носещи елементи и съответно без осигурена безопасност в тази връзка, както и че изграденото на място е в противоречие с всички конструктивни и сеизмични изисквания за строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. По изложените съображения в настоящия случай намесата е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално и не е допуснато нарушение на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията, съответно като извършено в предвидените законови рамки не води до нарушения на правото на собственост и принципите на закрилата й, разписани в Конституцията. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,