Определение № 987 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1544/2017 г.

Производството по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. гимназия по механотехника - [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Д. П., против решение № 3/ 11.01.2017 г. по в.гр.д № 534/2016 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е отменено изцяло решение № 819/01.11.2016 г. по гр.д № 2943/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно уволнението на М. П. С. – Д. и е отменена Заповед РД-08-011/01.07.2016 г. на Директора на гимназията, с която е констатирано настъпването на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ след връчване на едномесечно предизвестие, считано за това от 01.01.2016 г.,а на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ М. П. С. - Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител – общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ в гимназията и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ П. гимназия по механотехника – [населено място] е осъдена да заплати на М. П. С. – Д. обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца вследствие на незаконното й уволнение в размер на 6091,32 лв. – сума, представляваща шестмесечното й брутно трудово възнаграждение, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от завеждането на исковата молба – 12.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.С решението П. гимназия по механотехника – [населено място] е осъдена да заплати разноски на служителката и такси в производството. Жалбоподателят твърди, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът не е съобразил релевантни обстоятелства по делото относно датата, на която служителката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст предвид професията, която е упражнявала. В изложението на основанията за допускане до касационна проверка е поставен материално-правния въпрос: „Възможността за пенсиониране при условията на чл. 69в КСО/преди влизане в сила на чл. 69в КСО на 01.01.2016 г., разпоредбата на § 5 ПЗР на КСО/ дава ли право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ или това право може да се упражни само от служителя- учител“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 656/26.10.2010 г., постановено по гр.д № 1912/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 22/23.02.2010 г. по гр.д № 3810/2008 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 33/09.03.2010 г. по гр.д № 2280/2008 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 220/20.04.2010 г. по гр.д № 4691/2008 г. по описа на ВКС, III г.о. и решение № 396/ 20.03.2010 г. по гр.д № 1324/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответната страна по касация – М. П. С. – Д. не е подала писмен отговор и не взима становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК вр. чл. 60, ал. 6 ГПК, предвид обстоятелството, че е подадена на първия присъствен ден след изтичането на срока в неприсъствен, от правно легитимирана страна с интерес да обжалва постановеното решение, което с оглед предмета си попада в обхвата на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК,поради което е допустима. За да се произнесе с обжалваното решение въззивният съд е приел, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал,а именно: между М. П. С.-Д. и П. гимназия по механотехника – [населено място] е съществувало трудово правоотношение, считано от 01.10.1993 г., по силата на което служителката е изпълнявала длъжността „учител по български език и литература“. С писмено предизвестие от 01.06.2016 г. работодателят я е уведомил, че след изтичане на едномесечния срок, ще прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Издадена е заповед № РД-08-011 от 01.07.2016 г. на директора на гимназията, с която, считано от 04.07.2016 г., трудовото правоотношение е прекратено. Въззивният съд е приел, че отправянето на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на процесното основание, следва да се осъществи след момента, в който служителят е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не преди това. Волята на работодателя за прекратяване може да се осъществи законосъобразно само след като са налице предпоставките за това. С оглед датата на раждане на ищцата, съдът е посочил че към момента на връчване на предизвестието служителката е била на 60 г., 9 м. и 6 дни, поради което същата не е придобила право на пенсия, което съгласно чл. 68, ал. 1 КСО се придобива на възраст 60 г. и 10 м. Съобразно гореизложеното съдът е приел, че с отправянето на предизвестие преди да е настъпило основание за уволнение, работодателят ответник е допуснал материално-правно нарушение, водещо до незаконосъобразност на извършеното уволнение. Възражението на работодателя, че към датата на отправяне на предизвестието служителката вече е била придобила правото на пенсия на основание чл. 69в КСО, съдът е счел за неоснователно. Мотивирал се е, че правото на „ранно пенсиониране“ е предвидено в полза на служителя и в случай, че той не се е възползвал от него, какъвто е настоящия случай, работодателят не може да приложи уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. При тези съображения съдът е приел, че законосъобразното едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя на процесното основание може да се осъществи само при наличие на предпоставките по чл. 68, ал. 1 КСО с отправено предизвестие след осъществяване на предвидените в закона предпоставки, поради което в качеството му на въззивна инстанция е уважил предявените искове. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният въпрос отговаря на изискванията за общо основание, тъй като се отнася до една от защитните тези на ответника – работодателя, по която въззивният съд мотивирано се е произнесъл, което е обусловило крайния му извод за основателност на предявените искове. Налице е и претендираното специално основание, доколкото поставеният от касатора въпрос е разрешен по противоречив начин от Върховния касационен съд в приложените от него решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поради изложените съображения касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.