Определение № 7466 от 18.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3296/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Г. против определение № 277 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1444/2023 г. по описа на Административен съд София-област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – кмета на Община Етрополе изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София-област оставя без разглеждане жалбата на М. М. Г., чрез адв. Л. Новиков от САК против мълчалив отказ на кмета на община Етрополе да се произнесе по молба, адресирана до него на 15.10.2023г., с която се иска кметът да се произнесе окончателно по направено Заявление на 09.01.2004г. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че заявление на основание § 184 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ, бр.65 от 22 юли 2003г./ е подадено на 09.01.2004г., като в случая приложим е действалия в редакцията от 2003г. ЗИД на ЗУТ, според която в § 184, ал.1 е предвидено, че строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. А съгласно § 127, ал.2 от ПЗР ЗИДЗУТ(ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение На Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времетсз, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Според ал.14 на § 127, производствата по заявленията за узаконяване на строежите по ал. 2 и по § 184, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) се приключват в двугодишен срок от влизането в сила на този закон. Този срок е преклузивен. Започналото производство по заявление от 09.01.2004г. на жалбоподателя по § 184, ал. 2 от ПЗРЗИДЗУТ за издаване на акт за узаконяване следва да се приключи с изтичане на двугодишен срок, който е изтекъл на 09.01.2006г. По делото липсват данни за произнасяне на компетентния орган по направеното искане за узаконяване в този срок, като действащата към този момент разпоредба на чл.216 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., отм., бр. 25 от 2019 г.) предвижда, че на оспорване по административен ред подлежат и мълчаливите откази, формирани по заявления за узаконяване. В преписката, получена от Община Етрополе няма данни този мълчалив отказ, като индивидуален административен акт да е бил обжалван, нито се излагат такива твърдения от жалбоподателя. При тези обстоятелства съдът е приел, че е налице неоспорен отказ, който е влязъл в сила на 09.02.2006г. Определението е неправилно. От фактическа страна е установено, че със заявление на основание § 184 от Преходните и заключителни разпоредби от ЗИД на ЗУТ с вх. № РД-94-00-4/09.01.2004г. до кмета на община Етрополе е поискано да бъде узаконен строеж, завършен през 2003г. Към заявлението са приложени Нот. акт № 551/78г., разрешение за строеж № 11 от 24.10.1980Г. и Констативен акт от 01.1979г. Във връзка с постъпилото заявление по §184, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от оспорващите Ц. Н. Г. и М. М. Г., главният архитект на Община Етрополе се е произнесъл със становище изх. № РД-94-00-14/08.02.2005г., в което е определен срок за представяне на необходимите документи за изследване на възможностите за узаконяване на изградения незаконен строеж, състоящ се в извършено преустройство през 1999г. на заварена вилна сграда и изграждане на масивна ограда през 2003г. в процесния имот. В становището с болдван текст изрично е отразено, че при неспазване на посочените срокове следва да се пристъпи към издаване на мотивиран отказ за узаконяване на основание §184, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и прилагане на чл. 225, ал.1 от ЗУТ - издаване на заповед за премахване на незаконния строеж. С писмо изх. № РД-94-00-101/13.09.2012г. на Главния архитект на Община Етрополе до жалбоподателя М. Г. и Ц. Г. са констатирани нередовности по процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект „Заснемане за узаконяване на вилна сграда“ в процесния имот и са уведомени, че същата може да продължи след отстраняването им. С писмо изх. № 94-00-228-001/25.08.2017г. на заместник - кмета на Община Етрополе до жалбоподателя М. Г., отново е определен срок за представяне на необходимите документи за продължаване на процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект „Заснемане за узаконяване на вилна сграда“ в процесния имот. В писмото жалбоподателят отново е уведомен, че съгласно §127, ал.14 от ЗУТ, производствата по заявления за издаване акт за узаконяване на строежите по §127, ал.2 и по §184, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се приключват в двугодишен срок от влизането в сила на този закон. При тези данни изводите на съда за недопустимост на подадената жалба са направени при неизяснена фактическа обстановка, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В хода на производството, а и видно от доводите в частната жалба, жалбоподателят навежда твърдения, че не е налице мълчалив отказ, а изричен такъв. Освен това в производството пред първоинстанционния съд са направени възражения за непълнота на административната преписка. Съдът е следвало да установи и да изиска административната преписка в цялост. В случая това не е направено. Също така, съдът е следвало да установи налице ли е изричен отказ, който следва да бъде разгледан. В случай, че е налице изричен отказ, съдът следва да се произнесе по исканията за назначаване на съдебно-техническа експертиза, като преди това изиска административната преписка в цялост и събере всички доказателства за изясняване на фактическата обстановка. Като не го е сторил съдът е постановил неправилно определение при неизяснена фактическа обстановка. Като неправилно обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение