Определение № 1185 от 20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1767/2010 г.

Софийският районен съд, с решение по гр. д. № 16359/2008 г., е признал за незаконно и отменил дисциплинарното уволнение на Д. Г., извършено със заповед от 23. 5. 2008 г., възстановил Г. на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител контрольор” на Г. сектор „К. и З.” при Управление „Пътни такси и разрешителни” към Ф. „Републиканска пътна инфраструктура” и осъдил същото управление да й заплати сумата 3610.02 лв. обезщетение за оставане без работа за шест месеца. Решението е потвърдено от Софийският градски съд с въззивно решение от 14. 7. 2010 г. по гр. д. № 2674/2010 г.. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от А. „П. инфраструктура”, [населено място]. Жалбата съдържа изложение за допустимост на касационното обжалване и към нея са приложени решения на други съдилища. Ответницата по жалбата, ищца по делото, Д. А. Г. от [населено място] оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският градски съд е възприел и потвърдил изводите на районния съд за незаконност на уволнението по съображение, че не е доказан фактът, послужил като основание за дисциплинарното наказание на Г. - събиране на пътни такси в брой.. Съдът е взел предвид, че такова доказване не е направено от работодателя в производството и пред двете инстанции. Молбата на жалбоподателя А. „П. инфраструктура” за допускане на касационно обжалване е заявена по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но в молбата не се конкретизира правния въпрос, по който се е произнесъл градският съд в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на други съдилища и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че дисциплинарното нарушение не е доказано, но това несъгласие с оценката на съда не може да бъде основание за допускане на касация. С писмените обяснения по чл. 193 КТ Г. е възразила, че не е извършила посоченото нарушение – вземане на пари на ръка, но въпреки това й е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. В хода на съдебното производство Г. е поддържала твърдението си и по делото не са събрани доказателства, установяващи противното. При тези обстоятелства съдът не е допуснал нарушение на закона и противоречие с установената съдебна практика, а логично е приел, че нарушението не е извършено. Не се касае за разрешаване на правен въпрос, а фактическа оценка за липса на доказателствени факти. Няма основание за допускане на касация и по въпроса за правосубектността на ответника по иска, с оглед на извършената в хода на въззивното производство, реорганизация и преминаване на Управление „Пътни такси и разрешителни” в структурата на А. „М.”. Въззивният съд законосъобразно е приел, че предмет на спора е законността на дисциплинарно уволнение и легитимиран ответник е работодателят постановил наказанието. Структурните преобразования, осъществени след уволнението, следва да бъдат отчетени като причина за прекратяване на трудовото правоотношение, но вече на друго основание. Върховният касационен съд