Решение № 15484 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9017/2020 г.

Решение № 15484 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9017/2020 г., II о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Оренда – 777" ЕООД против решение № 501 от 10.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1139/2019 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Царево, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на "Оренда – 777" ЕООД против заповед № РД-01-157/12.03.2019 г. на кмета на Община Царево, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. Чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "10 бр. бунгала и 2 бр. санитарни възли", находящ се в ПИ с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Царево, м. "Нестинарка". За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид факта, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. В административния акт изрично е посочено, че строежът е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В заповедта е налице описание на строежа като е направено и изрично позоваване на констативния акт, в който подробно е описано местонахождението на бунгалата, санитарните помещения и техните размери. Налице е подробно описание и относно начина и материалите от които са изградени. Към протокола е приложено геодезическо заснемане, с което е установено точното местонахождение на бунгалата и санитарните възли. Тяхното местонахождение, размери и характеристики е потвърдено и от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма е законосъобразен и обоснован, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Доводите в касационната жалба, че оспорената заповед е издадена в нарушение на преписаната от закона форма, тъй като в същата не е посочено времето на извършване на строежа и не е направена преценка за търпимостта му, са неоснователни. От събраните в административното производство доказателства по несъмнен начин е установено, че строежът е извършен след 2015 г., а в заповедта изрично е посочено, че същият не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗУТ, предвид времето на извършването му. Законосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, поради което изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесните бунгала и санитарни възли представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за тях следва да бъдат издадени строителни книжа. Процесният строеж е индивидуализиран, като от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, следва извод, че извършител на строежа е дружеството жалбоподател, като настоящият състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока, поради което не следва да ги преповтаря. Установено е, че жалбоподателят закупува имота през 2015 г., като в договора за продажба на имот, частна общинска собственост, не е посочено, че се продават бунгала и санитарни възли. Освен това от приложените по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесния незаконен строеж е построен след придобиването на имота. Следователно бунгалата и санитарните възли са построени след закупуването на имота през 2015 г. с оглед на което разпоредбите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ са неприложими. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Останалите доводи в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени, следва да се осъди "Оренда-777" ЕООД да заплати на Община Царево сумата 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.