Решение № 11519 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12794/2014 г.

Решение № 11519 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12794/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Ф. Ш. моли да бъде отменено решение № 1943/09.09.2014 г. по адм. д. № 2702/2013 г. на Пловдивския административен съд като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена изцяло или делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав като й бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - П. по съображения в писмено възражение и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение било прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 091205499/24.04.2013 г. на ТД на НАП-П., с който е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. общо 950,30 лв с лихви и вноски за здравно осигуряване за същия период общо 789,90 лв с 254,43 лв лихви, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - доходите на лицето не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че доводът за налични към 1.01.2008 г. 20 000 лв, дарени от родителите на ревизираното лице не е доказан. В декларациите за двете години по чл. 124, ал. 1 от ДОПК в графа банкови сметки и налични парични средства не е посочена такава сума като разполагаема. Обосновано съдът е отхвърлил доводът за предоставени 40 000 лв от родителите й като дарение. В писмените обяснения на ревизираното лице няма твърдения в този смисъл. Съдът е обсъдил свидетелските показания на майката и бащата на Ф. Ш. и обосновано е приел, че не доказват предаване на конкретни суми по дарение през ревизираните периоди. Представените в съдебното производство доказателства за получаваните пенсии от майката и бащата на ревизираното лице от Р. Т. опровергават твърденията за подарени 40 000 лв през ревизираните периоди предвид размера на пенсиите, получавани от тях. Законосъобразно съдът е посочил, че по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ в приложимата за 2008 г. и 2009 г. редакция, който изисква даренията на имущества да се декларират, каквито данни в случая няма. Доводът на касаторката, че не е било необходимо да декларира дарените от роднини суми е неоснователен. Чл. 49, ал. 6 от ЗМДТ, които освобождава от заплащане на данък даренията на имущества между роднини по права линия е в сила от 1.01.2010 г., а през ревизираните периоди на основание чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ даренията е следвало да се декларират, като на основание чл. 44, ал. 5 от ЗМДТ, в приложимата редакция от ДВ, бр. 106/2004 г. не се облагат с данък. Незаконосъобразно съдът е приел, че върху дарените суми е дължим данък. Тази неточност на мотивите на решението не се отразява на правилния извод на съда, че не е доказано да са предадени суми в дарение през ревизираните периоди и техния размер, поради което не опорочава правилният краен извод на съда законосъобразно определяне на дължимия данък в РА. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. общо 950,30 лв с лихви общо 310,24 лв и в тази част следва да бъде оставено в сила. Правилен е изводът на съда, че доходите на ревизираното лице са от търговска дейност - дала е обяснение, че редовно са пътували до гр. О., закупували са стоки, които впоследствие със съпруга й са продавали в гр. К. Неправилно предвид тълк. р. № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на Върховния административен съд съдът е приел, че по чл. 124а от ДОПК могат да се определят осигурителни вноски за периода преди влизането в сила на разпоредбата, обнародвана с ДВ, бр. 14/2011 г. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени вноски за ЗО за 2008 г. и 2009 г. общо 789,90 лв с общо 254,43 лв лихви като неправилно следва да бъде отменено и вместо него в тази част следва да се постанови отмяна на РА.