Определение № 10328 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на „Българска банка за развитие“ ЕАД /ББР/ със седалище гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Кисьова, срещу протоколно определение № 1205 от 15.04.2024г. по адм. д. № 932/2023г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е оставено без уважение искането на ББР да бъде конституирана като заинтересована страна по делото. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения за наличие на правен интерес да участва в съдебното производство, тъй като нареденият за премахване строеж е изпълнен и засяга и обекти в сградата, които са собственост на банката. Иска оспореното определение да бъде отменено и да бъде постановено такова по съществото като ББР бъде конституирана като страна в съдебното производство. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът Кметът на община Благоевград не изразява становище по частната жалба. Ответникът „Булинтра“ ЕАД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – гр. Благоевград е образувано по жалба „Булинтра“ ЕАД против заповед № 1652 от 12.09.2023г. на кмета на община Благоевград, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено на „Булинтра“ ЕАД да премахне незаконен строеж: "ОВК инсталация в сграда идентификатор № 04279.613.349.4, изградена в ПИ инеднитификатор № 04279.613.349 по кадастралната карта /КК/ на Благоевград, в УПИ № IХ – 5369, кв. 3 по плана на ЦГЧ на гр. Благоевград в качеството му на възложител и изпълнител на строеж „банкови и административни офиси“. За да постанови оспореното протоколно определение от 15.04.2024г. АС - Благоевград е приел, че надлежни страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на акта и административният орган, негов издател. Приел е, че в случая адресат на акта в качеството на извършител на незаконния строеж е „Булинтра“ ЕАД, което е и жалбоподателят в първата инстанция. Посочил е, че независимо от това, че ББР е представил доказателства за собственост на обекти и идеални части от тях в сградата, в която се намира незаконния строеж, тя не е страна в административното производство по чл. 225а ал. 1 вр. чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ и няма качеството на заинтересована страна. Поради това е приел, че ББР не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на ЗУТ и АПК, за които е признато право на участие в процеса, тъй като заповедта не засяга непосредствено нейни права и законни интереси, нито създава задължения за нея. Поради това е оставил без уважение искането на ББР за конституирането й като страна в съдебното производство. Определението е правилно. Правилно в оспореното определение съдът е приел, че независимо от обстоятелството, че ББР е собственик на обекти и идеални части от тях, в сградата, в която се намира незаконния строеж, както и на идеални части от поземления имот и правото на строеж върху имота, в който се намира сградата, предмет на оспорената заповед, тя не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на закона, за които е признато право да бъдат страни в съдебното производство. В случая ББР не е страна в производството по установяване и премахване на незаконен строеж на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 ЗУТ. Собственикът на имота, в които е извършен строежа при установен извършител и възложител на същия, както е в конкретния случай, не е заинтересовано лице, тъй като заповедта за премахването му не създава задължения за него и не рефлектира негативно в правната му сфера. Правилно съдът е приел, че в производството по оспорване на заповед за незаконен строеж страни са адресатите на акта, т.е. лицата, на които е вменено задължението за премахване на същия, измежду които ББР не е, тъй като в случая това задължение е вменено на извършителя на незаконния строеж, както и административният орган. А по аргумент от чл. 162 ал. 2 АПК заинтересовани лица по смисъла на чл. 147 ал. 1 АПК са лицата, за които административният акт е благоприятен, като именно те следва да бъдат служебно конституирани от съда, което в случая, предвид твърденията на ББР не е така, съответно не може да бъде обосновано качеството му на заинтересовано лице. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,