Определение № 279 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 690/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. А. против решение № 134/06.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 213/2018 г. от състав на Окръжен съд – Силистра. Ответникът оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е потвърдил постановеното от първоинстанционен съд решение по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съдът е приел, че с присъда №13/06.07.2012г. постановена по НОХД№ 68/2012г. по описа на Районен съд- Дулово /Д./, подсъдимият С. Д. А. е признат за невинен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.311,ал.1, във връзка с чл.26 и чл.20,ал.3 и 4 от НК, чл.316,ал.1,във връзка с чл.309,ал.1 и чл.20,ал.2 и чл.26 от НК и чл.143,ал.1във връзка с чл.18, ал.1,предл. 2 и чл.26 от НК.. Присъдата е протестирана, но протестът е върнат на основание чл.323, ал.1,т.1 от НК. Разпореждането, с което протестът е върнат е потвърдено с Решение № 70/11.03.2013г. постановено по ВЧНД № 296/2012г. по описа на СОС. Присъда № 13/2012г. постановена по НОХД №68/2012г. по описа на РС-Дулово и е влязла в сила на 11.03.2013 г. Прието е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за възмездяване на вредите, претърпени в резултат на неоснователно повдигнатите спрямо ищеца обвинения, тъй като е доказано по делото, че по тези обвинения той е оправдан с влязла в сила присъда, както и че в резултат на проведеното наказателно преследване срещу него, е претърпял неблагоприятни последици, които се отразили на психиката му, причинили са му емоционален дискомфорт и неудобства, които са дали отражение както на служебното му положение, авторитета му сред хората, с които е работил и взаимоотношенията с тях, така и на взаимоотношенията му с близки, познати, засегнали са семейството му. Съдът е приел, че искът е основателен за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 10 000 лева и за имуществени вреди 700 лева. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК относно допускането на обжалването пред ВКС. Въпросите, касаещи очевидните фактически грешки в решението не са от категорията правни въпроси, водещи до допустимост на касационното обжалване, доколкото тези грешки следва да бъдат отстранени от съда, постановил решението, а не по пътя на инстанционното обжалване. Същото се отнася и до твърденията за очевидна неправилност, които се обвързват именно с допуснатите очевидни грешки в съдебното решение. Сочи се правен въпрос, свързан със задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи на страните, като поставените от касатора въпроси в тази насока са свързани с факти по делото, за които твърди, че са относими към определянето на обезщетението за неимуществени вреди, прието от въззивния съд. По отношение на сроковете в които се е развило наказателното производство, съдът е приел за установени фактите в тази насока, като ги е съобразил при определянето на обезщетението, както и е приел за основателно твърдението на ищеца – касатор, за наличието на неимуществени вреди, като в тази насока липсва соченото противоречие с цитираното решение на ВКС. Следва да се отбележи, че проверката на фактите не е допустимо да се извърши в настоящото производство по чл.288 ГПК, доколкото е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а необосноваността не е след основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, съставът на ВКС