Определение № 1312 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5159/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от прокурор от Апелативна прокуратура – София и като представител на Прокуратура на Република България, срещу решение от 03.06.2013г., постановено по гр.д.№905/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение от 02.01.2013г. по гр.д.№7945/2012г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от Д. А. А. К. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 40 000лв. и сумата 13092лв. – на основание чл.86 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата Д. А. А. К., чрез процесуален представител адв.Т. Л., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на Д. А. А. К. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 40 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в това, че на 05.10.2004 г. в [населено място] е държал неистински банкноти, както и високорисково наркотично вещество в жилището си, като наказателното производство е продължило 09.06.2009г., когаго е влязла в сила отравадателната присъда по нохд №3384/2008г. на СГС и от мярка за неотклонение „задържане под стража” по същото обвинение. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото. Поддържа се, че разпоредбата е приложена без да са обсъдени всички относими обстоятелства и че поставеният правен въпрос е разрешен в противоречие с представената съдебна практика - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които имат задължителен характер - решение № 337 от 22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение№149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение. Касаторът участва по делото на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ и не дължи държавна такса за обжалването. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение