Определение № 1277 от 08.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 987/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на У. спортна школа „София”, гр. София, срещу въззивно решение от 05.03.2010 г. по гр.д. № 12975 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., четвърти „Г” с-в., с което е потвърдено решение от 14.10.2009 г. по гр.д. № 22248 /2009 г. на Софийски районен съд, 59 с-в., с което са уважени исковете на М. Г. П. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ, последният с цена 3,900 лева и с което жалбоподателят е осъден за разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване по въпроса дали въззивният съд, като е отказал да отложи съдебното заседание по делото, в нарушение на процесуалните правила е лишил нейния представител – директорът на училището, от възможност да участва във въззивното производство, в което тя щяла да направи обосновано изложение пункт по пункт и че този въпрос е разрешен в противоречие с пет посочени решения на тричленни и петчленни състави на ВАС. Ответникът оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, двата иска (по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ) са неоценяеми, а третият (по чл.344,ал.1,т.3 КТ) е обусловен от първите два. Наведеното основание е по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Представителят на жалбоподателя – неговият директор е поискала отлагане на съдебното заседание на въззивния съд с твърдение, че и е разрешен отпуск по болест и че оттегля пълномощията на процесуалния представител – адвокат. В съответствие с утвърдената практика въззивният съд е приел, че жалбоподателят е редовно призован и че в представения болничен лист липсва изискуемото в чл.18,ал.2 от Наредба за медицинската експертиза за работоспособността отбелязване, че заболяването на лицето (на представителя на страната) не позволява явяването му пред органите на съдебната власт, поради което не са налице основания за отлагане на делото и е отхвърлил искането за отлагане, разгледал е делото, обявил го е за решаване и е постановил обжалваното решение. Наведеното основание за допускане на решението до касационно обжалване не е осъществено, тъй като с ТР № 1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС мотивирано е прието, че понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища, а посочените от жалбоподателя решения са единствено такива на състави на ВАС. Поради което искането за допускане на решението до касационно обжалване е неоснователно. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат Воден от изложеното съдът