Определение № 1734 от 02.04.2026 г. на ВКС по д. № 683/2026 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „М.“ О., [населено място] срещу въззивното решение на Шуменски окръжен съд/ОС/ по гр.д. №472/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение в обжалваната му част е уважен до размер на 42 000 лв./ при пълен размер от 70 000 лв./ предявеният от С. С. срещу касатора иск по чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 1.04.2024 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС следните правни въпроси: 1. Какво е съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в чл.52 ЗЗД?; 2. Кои са релевантните факти, които съдът следва да съобрази при опроделяне размера на приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат при допусната груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да даде мотивиран отговор на наведените във въззивната жалба оплаквания относно значението на тр. стаж и професионален опит на работника при преценка на степента на съпричиняване?;4. Следва ли да е налице съответствие между обективния принос на пострадалия за настъпване на тр. злополука с допусната груба небрежност и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?; 5. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, обобсноваващи по-висок процент на участие на работодателя в отговорността при безспорно установен принос на пострадалия за наспъване на вредоносния резултат?; 6. Подлежи ли на приспадане от дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 КТ размерът на получените от работника суми по застраховки, сключени в негова полза от работодателя?; 7. Длъжен ли е въззивният съд, когато оставя в сила първоинстанционното решение, да посочи с кои доказателства и факти се опровергават доводите във възизвана жалба? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за безспорно установени по делото следните обстоятелства: Страните са в трудово правоотношение по тр.договор от 30.11.16 г., като ищецът заемал при ответника длъжност „монтьор подемно-транспортна техника“. Настъпилата на 1.04.24 г. към 16 ч. трудова злополука е призната по съответния ред с протокол от 15.05.24 и разпореждане на НОИ №35283/22.05.24 г. Механизмът на злополуката е установен непротиворечиво по делото. При извършване на настройка и проби на инсталираната преса за балиране на отадъци с посочената марка, при работа на автоматичен режим с отпадъчен РЕТ материал, ищецът се опитал да отстрани скъсана тел с лявата си ръка, но механизмът за избутване на тел повлякъл ръката му, при което получил процесното травматично увреждане. От заключението на приетата СМЕ се установява, че получената от работника при тр. злополука травма е изключително тежка по вид, характер и степен на увреждане на лявата длан и пръсти. Меките структури на дланта били премазани. Екстензорната група сухожилия, които разгъват пръстите били изтръгнати от заглавните им места в областта на горната трета на предмишницата и на практика увредената тъкан била лишена от хранене и всякакви функции. Изкълчени били първа, втора и четвърта дланна кост спрямо малките костици на китката, счупена била третата костица на китката с тотална липса на кожа и меки структури върху костите на гърба на ръката и липса на кост по задната повърхност на трета метакарпална кост и основната костица на трети пръст на лявата ръка. Раната била открита – с тотална липса на кожа и меки тъкани, и с изключително сериозно замърсяване на останалите след увреждането тъкани. Възможно е оздравителният процес да продължи и година, като в случая под оздравяване следва да се разбира ликвидиране на инфекцията и запазване на крайника от ампутация. Пълно възстановяване на ръката и пръстите няма да настъпи, защото увредите са дефинитивни, крайни и необратими. При липса на екстензорни сухожилия и с изтичане на времето, необходимо за ликвидиране на инфекцията, малките ставички на ръката се втвърдяват, настъпва контрактура и движенията се ограничават до пълна липса на такива. Ръката никога в бъдеще няма да може да осъществи захват. С приложеното ЕР на ТЕЛК от 12.05.25 г. на ищеца е определена 30 % ТНР за срок от една година. При тези данни по делото въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от състава на тр. злополука по чл.200, ал.1 КТ, обосноваващи отговорността на работодателя за претендираните от ищеца неимуществени вреди. За основателно е прието възражението на работодателя за проявена от ищеца груба небрежност при настъпване на злополуката. От заключението на приетата СТЕ се установява, че ищецът нарушил основни технологични правила при работа с машини с движещи се части, тъй като по време на работа ръчни манипулации са недопустими. При възникване на аварийна или друга необичайна ситуация при работен режим на машината, за отстраняването им тя трябва да бъде спряна и да се изчака да спре движението на всички движещи се части. Ищецът, въпреки проведения инструктаж, не е оценил правилно ситуацията и е поел непремерен риск, опитвайки се да оправи с ръка усуканата тел при включена машина. Така нарушил основни правила за безопасност при работа с машината, изискващи спирането й преди отстраняване на телта, като приносът му с груба небрежност за злополуката е определен на 40 %. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука въззивният съд е приел, че следва да отчете конкретните установени факти и обстоятелства на случая – характер и степен на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, продължителността на лечението и извършените медицински манипулации /оперативно премахване на тъкани и костици/, перспективата и трайните последици, вкл. козметичните и външни дефекти, възрастта на увредения/ род. през 1962 г./ и възможността да продължи трудовата си дейност и запази социализацията си, общественото и социалното му положение и икономическата конюнктура в страната. Ищецът е бил за девет месеца в отпуск поради временна нетрудоспособност, проведено е няколкократно оперативно лечение, трудно и само частично е възстановяването от получената травма, останал е с трайно увреждане на лявата ръка при липсващата й хватателна способност. Вследствие на злополуката ищецът е изпитвал силни болки за продължително време с последващите интервенции, като и към момента са налице изтръпвания на ръката, болки и дискомфорт. Шоковият начин, по който е получено увреждането и изпитаните болки и страдания са довели до влошаване на психичното му състояние и до негативна промяна на мирогледа му във възстановителния период. Трайното осакатяване и дългото възстановяване, в периода на което ищецът не е могъл да упражнява тр. дейност, както и влошеното психично здраве, довели до ограничаване на социалния му живот. Затова според въззивния съд искът е основателен в пълния предявен размер от 70 000 лв. Тази сума следва да се намали с процента на съпричиняване с груба небрежност – 40 %, и на ищеца да се присъдят 42 000 лв. Въззивният съд не е уважил възражението на ответника по иска за приспадане от тази сума на застрахователните обезщетения в общ размер на 868,91 лв./ както са посочени в исковата молба/ по сключени от работодателя застрахователни договори. Приел е, че във връзка с това възражение не се сочат и установяват обезщетени от застрахователя неимуществени вреди; изплатените суми обезщетяват имуществени вреди - настъпила временна нетрудоспособност, медикаменти и болнично лечение, извънболнично лечение и медикаменти. Затова според ОС тези суми не могат да се приспаднат от обезщетението за други по вид вреди - неимуществените, което компенсира причинените болки и страдания. При тези данни по делото ВКС намира, че не се установява соченото от касатора осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, приложен съобразно указанията на ППВС №4/68 г. – след установяване и обсъждане на посочените от съда конкретни обстоятелства на случая. Не е нарушен принципът на присъждане на поисканото обезщетение за неимуществени вреди при уважено възражение за съпричиняване, посочен в ТР №1/1.08.22 г. ОСГТК. Цитираните от касатора решения на ВКС по чл.290 ГПК не обосновават твърдяното от касатора противоречие – във всички тях, както и в решението на въззивния съд по настоящото дело, обезщетението за неимуществени вреди е определено след установяване и преценка на конкретните за случая обстоятелства, сред които е и икономическата конюнктура към момента на понасяне на вредите. Въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, относими към възражението на работодателя за намаляване на обезщетението по чл.201, ал.2 КТ – приел е, че от ищеца е проявена груба небрежност с нарушаване на основни технологични забрани, въпреки проведения инструктаж при работа с новата машина за балиране на отпадъци. Изрично е посочено в мотивите на въззивното решение, че машината е току-що монтирана и на работниците, определени да работят с нея, вкл. ищеца, все още е обяснявано и показвано как да работят с нея, как се управлява и какви действия се извършват при авария. Професионалният стаж и опит на ищеца, макар и неспоменати изрично в мотивите на въззивния съд/ за разлика от тези на първата инстанция, в които е прието за установено, че ищецът е бил добър работник, активен и подготвен/ са отчетени, но явно предимство е отдадено на работата с новата машина, като злополуката е настъпила в първия ден от експлоатацията й, в процеса на демонстрация и практическо обучение / за разлика от казусите на злополуки при извършване на позната работа, разгледани в сочените от касатора р. по гр.д. №1686/24 г. и р. по гр.д. №3500/23 г. на трето г.о. на ВКС/. Конкретният процент на съпричиняване е определен при отчитане на приноса на ищеца с действието му /еднократно, по време и във връзка с извършваната работа при възникнала затрудняваща я ситуация с усукана тел, но грубо несъобразено с правилата/ за настъпване на злополуката. Въззивният съд е отчел, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е обективна - за внезапно увреждане на здравето на работника, през време или във връзка и по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието/ чл.55, ал.1 КСО/, като неоспорената и доказана връзка на злополуката с работата, обосновава и отговорността на работодателя за обезщетяване на вредите над приноса на пострадалия. Признато получените от ищеца суми за обезщетяване на имуществени вреди по сключени от работодателя застраховки не са приспаднати от обезщетението за други по вида си вреди – неимуществените, в съответствие с приетото от ОСГК на ВКС в ТР №1/5.03.26 по т.д. №1/23 г. Въззивният съд като съд по същество, е разгледал спора в рамките на посочените във въззивната жалба въпроси, свързани с правилността на първоинстанционното решение – чл.269 ГПК и е формирал свои фактически и правни изводи, с посочване на преценените и приети за достоверни доказателства и уважените и отхвърлени доводи и възражения на страните – ТР №1/13 г. ОСГТК. Доводите на касатора в изложението му за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК ВКС не обсъжда в това производство. В практиката на ВКС – ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, е прието, че основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта, предпоставките и приложното поле на двете групи основания. Соченото от касатора основание за допускане на обжалването не се установява. Затова касационно обжалване на въззивното решение на следва да се допуска, като на ищеца се присъдят поисканите с отговора на жалбата и удостоверени с приложения договор за правна помощ разноски от 1000 евро за адв. възнаграждение. По изложените съображения ВКС на РБ, трето г.о.