Определение № 1242 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2012 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от „С.”-Е., подадена чрез процесуалния му представител адв.Г. Б. срещу решение № 662/25.04.2012 г. по гр.д.№1002/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. Ответникът по касационната жалба Г. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв.Ж. М. в писмен отговор оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е неоценяем иск. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното: Ответникът по касационната жалба е предявил иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението му като незаконно. Работел като механик при жалбоподателя и депозирал заявление по чл.327 ал.1 т.2 КТ, с което го уведомил, че прекратява трудовия договор без предизвестие, поради системното неизплащане на уговореното трудово възнаграждение. Работодателят издал заповед за уволнението му по чл.325 ал.1 т.1 изр.1КТ по взаимно съгласие, като отразил в нея, че е платил възнагражденията. С обжалваното решение на въззивния съд е потвърдено решение № 3966/11.11.2011 г. по гр.д.№14 835/2011 г., на Пловдивския районен съд, първи г.с., с което искът е уважен. Съображенията на въззивния съд са ,че подаването на заявление за прекратяване на друго основание не дава възможност на насрещната страна да го тълкува и видоизменя.След като няма две насрещни и съвпадащи изявления за прекратяване по чл.325 ал.1 т.1 изр.1 КТ, прекратяването на трудовото правоотношения на това основание е незаконосъобразно и без значение е дали в действителност са изплатени трудовите възнаграждения и дали заявлението по чл.327 ал.1 т.2 КТ е породило действие. В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел процесуалноправния въпрос има ли правен интерес работникът от предявяване на иск по чл. 344 ал.1 т.1 КТ при положение,че разполага с иска по чл.344 ал.1 т.4 КТ за защита на правата си. Счита, че на този въпрос въззивният съд е отговорил в противоречие с определение № 48/27.01.2011 г. по гр.д.№ 26/2011 г. трето г.о.,постановено по реда на чл.288 ГПК.Твърди,че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на решението,за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая отговорът на поставения от касатора въпрос се съдържа имплицитно в правните изводи на въззивния съд, който очевидно е приел, че предявеният иск е допустим, след като се е произнесъл относно правилността на решението на първоинстанционния съд. Обжалваното решение е съобразено със задължителната съдебна практика, според която заповедта по чл.325 ал.1 т.1 изр.1 КТ е с констативно действие и с нея се отразява постигнатото взаимно съгласие за прекратяване на договора. Когато е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, тя подлежи на отмяна-решение №183/21.12.2011 г. по гр.д.№565/2010 г., трето г.о., решение № 400/13.05.2010г., четвърто г.о.,решение №87/11.05.2012 г. по гр.д.№219/2011 г.,четвърто г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. Цитираното по-горе определение на ВКС не представлява задължителна съдебна практика. Този въпрос не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, която изисква правният въпрос от значение за конкретното дело да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или разпоредбата на закона да е неясна или непълна, което да налага създаване на съдебна практика.Той не би имал значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като не е нужна промяна или осъвременяване в съдебната практика.Не е налице и касационното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като няма данни приложеното решение № 780/16.05.2012 г. по гр.д.№1152/2012 г. на Пловдивския окръжен съд да е влязло в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,