Решение № 13877 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7523/2015 г.

Решение № 13877 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7523/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Карамфила Димитрова Петрова, от гр. Сандански, чрез пълномощника й - адв. Юрукова, против решение № 532/17.04.2015 г. по адм. дело № 759/2014 г. на Административен съд-Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на община-Сандански, чрез пълномощника му - юрисконсулт Поповчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отхвърлил жалбата на Карамфила Петрова, против Заповед № УТИП-П-181/30.09.2014 г. на кмета на община-Сандански, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Стара сграда и склад към нея", с идентификатор 65334.300.2156.6 по кадастралната карта, находящ се в УПИ VII-2156, кв. 100 по плана на гр. Сандански, като неоснователна. Заповедта е по отношение на Карамфила Петрова, като собственик на строежа. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, вкл. и неоспореното заключение на СТЕ, е приел, че оспорващата не е оборила констатациите на органа за наличието на незаконен строеж, извършен преди 1970 г. без строителни книжа. Съдът е изследвал предпоставките за наличие на търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, при което е установил, че строежа не е търпим, тъй като не е бил допустим по действащия към момента на изграждането му ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, а също и по сега действащия ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е установено, че собствения на касатора строеж: "Стара сграда и склад към нея", е изграден преди 1970 г., а по данни на св. Димитров - през 1965 г., без одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, каквито са се изисквали, съгласно § 187, т. 1 и § 190, т. 4 от ППЗПИНМ , респ. чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. По данни от неоспореното заключение на СТЕ, процесния строеж е пета категория и представлява постройка на допълващото застрояване в УПИ VII, кв. 100 по плана на гр. Сандански, в който има изградени две жилищни сгради на основното застрояване на 2 и 3 етажа и 4 бр. гаражи между уличната регулация и тези жилищни сгради, като допълващо застрояване. Вещото лице също не е установило наличието на строителни книжа за процесния строеж. Поради това законосъобразни са изводите на съда, че същият е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, при което компетентността за премахването му е на кмета на общината, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, за строежи от пета категория. Обосновани и в съответствие с материалния закон са изводите на съда за неприложимост на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ спрямо процесния строеж. Разпоредбата визира като "търпими" строежи, изградени до 7.04.1987 г., без строителни книжа. За приложимостта й следва да се установи, че процесния строеж е допустим по действащия към 1965-70 г. подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Съдът е изследвал предпоставките за допустимост на строежа по действалия към датата на изграждането му ЗПИНМ и ППЗПИНМ , при което е установил: Към датата на извършване на строителството е действал кадастралния и регулационен план на гр. Сандански от 1956 г., по който строежа не е бил нанесен и не е бил предвиден. По следващия ЗРП, в сила от 1984 г., строежа е бил нанесен като съществуващ, но без режим на застрояване, поради непредвиждането на допълващо застрояване. Въпреки това строежа представлява сграда на допълващо застрояване и като такава би била допустима, ако отговаря на Строителните правила и норми за изграждане на населените места /СПНИНМ/ и по конкретно на чл. 59 - 60 от тези правила, визиращи второстепенните постройки. Чл. 59 от тези СПНИНМ допуска съществуването на такъв строеж в УПИ VII, но не и за живеене. В чл. 60, ал. 3 е поставено изискване такъв строеж да отстои най-малко на 6 м. зад жилищната сграда на парцела /с изключение на летните кухни, каквато процесния строеж не е, тъй като се ползва целогодишно за живеене/, а ал. 4 поставя изискване за най-голяма ширина на строежа 3 м. и височина най-много 2,10 м. до най-високата част на стрехата и 3 м. до билото. В случая, строежа е разположен на 5 м. зад жилищната сграда на основното застрояване, има ширина по-голяма от 3 м. и височина до стрехата от 2,65 м. и до билото от 3,60 м., които параметри са в отклонение от изискуемите по цитираните разпоредби от СПНИНМ. Поради това правилно е приетото от съда, че строежа не отговаря на условията за търпимост по правилата и нормативите действали по време на извършването му. Изследвани са и условията за търпимост по сега действащия ЗУТ, като настоящата инстанция споделя изводите на съда, че такива липсват, поради несъответствието на строежа с изискванията на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ /по отношение допустима височина на сградата/, към които препраща и чл. 84 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ. Освен това в процесния УПИ има осъществено строителство на 4 бр. гаражи, представляващи допълващо застрояване, като действащия ПЗ не предвижда друго такова с оглед забраната по чл. 41, ал. 3 от ЗУТ. При положение, че строежа е нетърпим и липсват доказателства за проведено узаконяване с издаден акт за узаконяване, по някои от законодателно предвидените режими, изводите на съда за законосъобразност на заповедта за премахване на строежа, като незаконен са правилни. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението, поради неправилно установена фактическа обстановка, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неприемане на оплакването за допуснато съществено нарушение при връчване на КА-ве. Фактическата обстановка е установена правилно, поради необорването на официалната удостоверителна сила на двата КА, потвърдени и от заключението на вещото лице. По другото оплакване съдът е изложил подробни мотиви, че липсва нарушение на процедурата, които се споделят изцяло. Ето защо като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 600 лева, което е минималното, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.