Определение № 2698 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 584/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение от 28.06.2023 г. по гр.д.№3026/ 2023 г. на ГС София, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ са отхвърлени. Жалбоподателят Б. Р. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът – Консорциум „Титан София Център1“, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, предявени от Б. Р. С. срещу Консорциум „Титан София Център 1“ ДЗЗД за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ със заповед № 210/01.07.2021г., издадена от управителя на ответното дружество, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „организатор дейности“ и за заплащане на сумата от 950 лева – обезщетение за започване на по – ниско платена работа за периода от 02.07.2021 г. – 02.08.2021 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и за сумата от 8000 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 03.08.2021г. – 02.01.2022г., ведно със законната лихва от 14.07.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане. Установено е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът Б. Р. С. е заемал длъжността “организатор дейности“ при Консорциум „Титан София Център 1“ ДЗЗД. Установено е, че със заповед № 210/01.07.2021г., издадена от управителя на ответното дружество, трудовия договор на ищеца е прекратен на основание чл.325 КТ. Съдът е изложил съображения за това, че съгласно чл. 325, а 1, т.1 КТ трудовият договор може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, изразено писмено и това е израз на доброволния характер на трудовото правоотношение. Установено е, че с молба до управителя на Консорциум „Титан София Център 1“ ДЗЗД от 07.06.2021 г. Б. Р. е заявил желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност по взаимно съгласие, считано от 01.07.2021 г. и в деня на постъпване на молбата – 07.06.2021 г. предложението е прието от работодателя, като със Заповед № 210/01.07.2021г. на управителя на „Титан София Център 1“ ДЗЗД е констатирано прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал. 1 от КТ – по взаимно съгласие. Съдът е счел за неоснователно възражението на ищеца, че не е подписвал молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие като е взел предвид заключение на повторна съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен в графа „С уважение“ на молба от Б. Р. С. до управителя на консорциум „Титан София Център 1“ ДЗЗД е положен от Б. Р., а само ръкописният текст, с който са попълнени графите на молба-бланка от 07.06.2921 г. вероятно не са написани от него. Съдът е взел предвид и събраните по делото гласни доказателства, че молби празни бланки не били по попълвани от работниците и служителите, както и че ищецът лично е подал молбата за напускане на гише, служителка е занесла молбата на управителя и последния е поставил резолюция „да“, за което е уведомила Б. и го уведомила, че следва да получи заповедта си и да донесе трудовата си книжка за оформяне. Съдът е посочил, че в молбата изрично е посочена датата, от която работникът е направил искане да бъде прекратено трудовото правоотношение и с настъпването й, е настъпил прекратителния ефект на постигнатото съгласие, а издадената заповед № 210/01.07.2021 г. само е констатирала прекратяването на трудовото правоотношение и не е част от фактическия състав на прекратителното основание. Съдът е приел за неоснователен доводът, че е налице техническа подправка на документа – молба от 07.06.2021 г., тъй като такава не се установява от приетото по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза. Взет е предвид и факта, че ищецът, считано от 02.07.2021 г., е започнал работа при друг работодател, което е констатирано в съдебно заседание, проведено на 08.06.2022 г., от записванията в трудовата му книжка, което кореспондира и с желанието му трудовото правоотношение с Консорциум „Титан София Център 1“ДЗЗД да бъде прекратено, считано от 01.07.2021 г. При така установените обстоятелства съдът е отхвърлил предявените искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят ,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението са разгледани въпроси от значение за спора: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на ищеца от значение за спора, как следва да се разпредели доказателствената тежест при иск за незаконно уволнение по чл.325, т.1 КТ, как следва да се преценява от съда съдебно-графологична експертиза и кога съдът е длъжен да допусне допълнителна такава, следва ли да се счита, че има съгласие за прекратяване на трудовия договор по чл.325, т.1 КТ, когато датата, от която се иска прекратяване на трудовия договор и датата на входиране на молбата не са изписани от работника. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 КТ за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно, тъй като от доказателства се установява, че едно и също лице е написало текста на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение и е оформило трудовата книжка. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси за предпоставките, при които може да бъде прекратен законосъобразно трудов договор на основание чл.325 КТ и на соченото основание. В практиката, застъпена и в решение от 20.04.2012г. по гр.д.№898/2011г.,трето г.о., се приема, че съгласно чл.325, т.1 КТ трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено като в всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. Посочва се, че подписването на заповедта от работника или служителя като получател удостоверява единствено получаването й, а не воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Приема се, че нормата на чл.325, т.1 КТ не изисква заявлението да съдържа изрично дата на изготвянето и дата, от която отправящия го да иска прекратяване на правоотношението. Законовото изискване е да е налице писмена форма на волеизявлението и да са налице останалите елементи от фактическия състав на нормата, а именно писмено уведомяване от насрещната страна по правоотношението в седемдневен срок от получаването на изявлението, т.е. да е налице съвпадане волеизявленията на страните към момента на получаване волеизявлението на ответната страна. Освен това законът не изисква лично подаване на писменото искане за прекратяване на трудовото правоотношение, което сочи, че това може да бъде извършено и от друго лице или по пощата. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор, на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Относно правните последици от подаване на такова предизвестие от страна на работника съдебната практика е категорична, че с изтичане срока на предизвестието трудовото правоотношение се прекратява, без да е необходимо издаване на някакъв акт от страна на работодателя. В съответствие с трайно установената практика и при анализ на доказателствата въззивният съд е достигнал до извод, че прекратяването на трудовия договор по чл.325 КТ е законосъобразно. По въпроса законосъобразно ли е решението на въззивния съд да възприеме изцяло изготвените експертизи и да откаже изготвяне на нова, с цел изясняване на обективната истина също не следва да бъде допуснато касационно обжалване. В практиката на ВКС обективирана и в решение по гр.д. № 1814/2009 г. на IV – г.о. е застъпено становището, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него - чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В настоящия случай въззивният съд в своето решение е изложил мотиви защо възприема заключенията на назначените и изслушани по делото експертизи. Въпросът: следва ли да се счита, че има съгласие за прекратяване на трудовия договор по чл.325, т.1 КТ, когато датата, от която се иска прекратяване на трудовия договор и датата на входиране на молбата не са изписани от работника, не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Решението не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод.Такива пороци на решението на въззивния съд в случая не са налице. На основание чл.78, ал.3, чл.80 и 81 ГПК на ответника по жалба не следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред ВКС, тъй като от представения договор за правна защита и съдействие не се установява реално да са направени такива, а само са договорени - в този смисъл ТР№6/2012г. ОСГТК на ВКС. С оглед разпоредбата на чл.81 ГПК от настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски и за първата и въззивната инстанции, тъй като ако такива се дължат произнасяне дължи инстанцията, постановила решение по съществото на спора. Предвид изложените съображения, съдът