Определение № 14 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2023 г.

Производство по делото е образувано по касационна жалба на ищеца Н. И. П. срещу решение № 104/30.01.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 3135/2022 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). С обжалваното въззивно решение е прогласено за нищожно първоинстанционното решение № 3540/31.10.2022 г. по гр. дело № 8439/2022 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), с което, по искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да заплати на касатора-ищец сумата 500 лв. и сумата 1 500 лв., представляващи обезщетения, съответно – за имуществени и за неимуществени вреди, като вторият иск е отхвърлен за разликата до претендирания размер от 3 000 лв.; делото е върнато от ПОС на друг състав на ПРС за постановяване на ново първоинстанционно решение. При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима. Видно и от исковата молба по делото, въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на парични обезщетения в размери, както следва: 3 000 лв. – за неимуществени вреди и 500 лв. – за имуществени вреди. Цената на всеки един от тези искове, определена съгласно чл. 69, т. 1 от ГПК, е до 5 000 лв., поради което, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение по делото не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила на датата на обявяването му, съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК. По така изложените съображения, касационната жалба следва да се остави без разглеждане и образуваното по нея касационно производство следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение