Определение № 358 от 08.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 931/2010 г.

Д. Н. Б. от[населено място] е подала касационна жалба срещу решение на Габровския окръжен съд по гр. д. № 60/2010 г., приложила изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и решения на различни съдилища. Ответникът „П., р.и о.” Е., клон Габрово,[населено място] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Габровският районен съд с решение от 30. 12. 2009 г. по гр. д. № 1811/2009 г. е отхвърлил исковете на Д. Б. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна, като незаконно, на уволнението й, извършено със заповед № 40/2. 9. 2009 г. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „касиер счетоводител” в [фирма] клон Габрово. Решението е потвърдено от Габровският окръжен съд с въззивно решение от 9. 3. 2010 г. по гр. д. № 60/2010 г.. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на Б. е извършено в съответствие със закона – чл. 195, ал. 1 и ал. 2 КТ, че нарушението, посочено в уволнителната заповед, е извършено от нея и наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Към изложението на са представени тълкувателни решения на ВС или ВКС, удостоверяващи задължителна съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводите за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са необосновани, тъй-като не съответстват на данните по делото. Жалбоподателката се позовава на решения на други съдилища, с които е прието, че законността на дисциплинарното уволнение изисква в заповедта да бъде посочено кога е извършено нарушението и преди налагане на дисциплинарното наказание да се изискат обяснения от служителя за всички нарушения. Тези доводи са заявени и в производство по делото пред първоинстанционния и въззивния съд, обсъдени са от същия съд, който е изложил съображения, че заповед № 40 се позовава на писмените обяснения на самата жалбоподателка, в които е посочена датата на нарушението – 25. 8. 2009 год.. Така съдът е констатирал, че датата на нарушението е била точно определена и известна на жалбоподателката. Същото се отнася и за твърдението, че от жалбоподателката не са поискани обяснения за всички нарушения, описани в заповедта. Въззивният съд точно е констатирал, че работодателят е поискал писмени обяснения от жалбоподателката за основното нарушение - оставяне на ключовете за касата и офиса без наблюдение, в резултат на което е последвала липса на 1232 лв. от касата. Съобразено е, че тежестта на това нарушение е съответна на предвиденото в закона най-тежко наказание „дисциплинарно уволнение”, поради което посоченото в заповедта друго нарушение на Б. – взета от нея сума в размер на 150 лв. без разрешение на ръководството, за което нарушение тя не е взела отношение, не променя законността на наказанието, наложено за първото нарушение. Няма основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса за съответствие на наказанието с извършеното нарушение. Въззивното решение е съобразено с точното прилагане на закона – чл. 189, ал. 1 КТ и непротиворечивата съдебна практика по този въпрос. Върховният касационен съд