Определение № 60661 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Булмаркет рейл карго“ ЕООД против решение № 1835 от 22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 3415 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд, 5-ти състав, с което е потвърдено решение № 260545 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 5203 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, 16-ти състав, за отмяна на дисциплинарното уволнение на К. З. И., извършено със заповед № 13 от 19.05.2020 г. и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност.

Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Възможно ли е мотивирането за обстоятелства, поради които е издадена заповедта за уволнение да се съдържа и в друг документ, към който препраща заповедта, след като същият документ е станал достояние на работника или служителя?

2. Допустимо ли е до срока за подаване на въззивна жалба да се сочат, допускат и събират всички допустими и необходими доказателства, които се отнасят за обстоятелствата, настъпили след приключването на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба?

К. З. И. застъпва становището, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

К. З. И., изпълняващ по силата на безсрочен трудов договор длъжността „маневрен стрелочник“ в „Булмаркет рейл карго“ ЕООД, е бил дисциплинарно уволнен със заповед № 13 от 19.05.2020 г. Причината за уволнението е, че на 9.4.2020 г. в 6,40 часа при направен обход от пазача на фирма „Варна сторидж“ служителят е забелязан да се движи с чувал, в който ясно се очертава туба. С това деяние служителят е уронил престижа на дружеството, като е породил съмнения за извършена кражба. Според мотивите в заповедта няма доказателства, които да подкрепят твърденията на К. З. И., че се е върнал за лекарствата си и не е извършил нарушение на трудовата дисциплина.

К. З. И. е посочил в исковата си молба, че заповедта, с която е дисциплинарно уволнен, не е мотивирана и не са взети предвид неговите обяснения. Заявил е, че не е допуснал описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Затова е поискал дисциплинарното уволнение да бъде отменено и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа.

В отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че нарушението е извършено от ищеца, спазена е процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, а уволнителната заповед е мотивирана. Ето защо дисциплинарното уволнение е законосъобразно, а предявените искове са неоснователни.

Варненският районен съд е посочил, че от мотивите в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не може да се направи извод как точно описаните във фактическата част на заповедта обстоятелства покриват конкретно деяние, прието за нарушение на трудовата дисциплина. Разгледал е обаче спора и по същество, като е приел, че работодателят не е доказал описаните в заповедта факти. Според първоинстанционния съд работодателят не е установил, че ищецът извън работно време неправомерно е посетил наетата от работодателя база и в черен чувал е пренасял туба. За да достигне до този извод, съдът е анализирал подробно свидетелските показания, констатирал е, че свидетелите нямат преки и непосредствени впечатления относно чувала и неговото съдържание, а техните показания съдържат вътрешни противоречия. Затова Варненският районен съд е отменил заповедта за дисциплинарно уволнение и е възстановил ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „маневрен стрелочник“.

Варненският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Този съд е приел, че работодателят е изпълнил процедурата по чл. 193, ал. 2 КТ. Съгласил се обаче със заключението на първоинстанционния съд за невъзможността от мотивите на заповедта да се извърши преценка как описаните във фактическата част обстоятелства покриват конкретното деяние, прието от работодателя за нарушение на трудовата дисциплина. Затова съответно не може да се извърши преценка за тежестта на нарушението и необходимостта от налагане на посоченото в заповедта дисциплинарно наказание, поради което заповедта не е мотивирана в нужната степен. Въззивният съд не се е позовал само на недостатъчната мотивировка на заповедта на дисциплинарно уволнение, а е приел също, че нарушението е недоказано. Свидетелите, които са работници на друго дружество, са видели ищеца на камерите с чувал, но никой от тях не е отишъл на място, за да провери съдържанието на чувала, а и техните показания са били компрометирани поради противоречието им с показанията на свидетеля И. И.-пряк ръководител на ищеца. Този извод на въззивния съд за недоказаност на деянието не е очевидно неправилен, както твърди касаторът. След като по делото не са представени други безспорни доказателства/снимки или видеозаписи/, извършеният от съда критичен анализ на свидетелските показания е бил необходим и не може да се окачестви като неправилен, понеже е съобразен с тежестта на доказване на деянието, която е на работодателя, а не на ищеца. Ето защо не може да се допусне касационно обжалване на решението на основание неговата очевидна неправилност.

Така както е формулиран, първият въпрос на касатора няма никаква връзка с мотивите на обжалваното решение. Не е налице хипотезата, при която подробното мотивиране на заповедта се съдържа в друг документ, към който тази заповед препраща, а съдът отказва да се съобрази със съдържанието на документа. Съображението на възивния съд за недостатъчна мотивираност на дисциплинарното уволнение е друго и се отнася до невъзможността да се прецени тежестта на дисциплинарното нарушение. Дори да се приеме, че изводът на въззивния съд за немотивираност на заповедта е спорен, допускането на касационно обжалване по този въпрос не би се отразило на изхода на делото. Съдилищата са отменили дисциплинарното уволнение не само заради недостатъчни мотиви в заповедта, но и поради недоказване на деянието.

По втория въпрос на касатора също не може да се допусне касационно обжалване. Касаторът е поискал от въззивния съд да приеме жалба до полицията от управителя на „Варна сторидж“ ЕООД за извършеното деяние, която е подадена след приключване на първоинстанционното производство, както и да го разпита. С определение в открито съдебно заседание, проведено на 08.12.2020 г. по в.гр. дело № 3415/2020 г., въззивният съд е отказал да уважи тези доказателствени искания. Съображенията са били, че жалбата, изходяща от лицето М. Г. П. като управител на „Варна сторидж“ ЕООД, съдържа всъщност писмени свидетелски показания, чието събиране е недопустимо. Недопустимо е и лицето да бъде разпитано като свидетел поради ограниченията на чл.266, ал.2 от ГПК. От тези мотиви на въззивния съд е видно, че не се касае за настъпило след първоинстанционното производство обстоятелство, което е от значение за изхода на спора. Подаването на жалба до полицията не е такова обстоятелство, а показанията на управителя на „Варна сторидж“ ЕООД са могли да бъдат събрани още пред първата инстанция. Следователно въззивният съд не е дал разрешение на втория въпрос, което да противоречи на практиката на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение