Определение № 1009 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12251/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на заместник- кмета на община Божурище против определение № 2304 от 24.11.2023 г. по адм. дело № 1215/2023 г. на Административен съд София – област, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) до приключване на образуваното в същия съд адм. дело № 965/ 2023 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като не са налице условията на чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК за спиране на съдебното производство. Моли съдебният акт да бъде отменен, а делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответниците по частната жалба А. Лесничков и А. Лесничков не изразяват становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в предвидения в чл. 230 АПК срок от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съставът на Административен съд София – област неправилно приема, че предпоставките на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК са изпълнени и са налице основания за спиране на производството по адм. дело № 1215/ 2023 г. по описа на съда. Разпоредбата на цитирания текст допуска спиране на висящо съдебно производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая посочените условия не са осъществени, тъй като решението по адм. дело № 1215/ 2023 г. на Административен съд София – област не е обусловено от изхода по адм. дело № 965/2023г. по описа на същия съд. Предмет на производството по адм. дело № 1215/ 2023г. е законосъобразността на заповед РД-251/21.06.2021г. на заместник- кмета на община Божурище, издадена на основание чл. 225, ал. 2 т. 3 ЗУТ, с която на А. Лесничков и на А. Лесничков е наредено да приведат в съответствие с одобрения проект незаконен строеж, представляващ „Търговска сграда с бистро и пансион“, изграден в УПИ I – за жилищно строителство, ДСК, търговия, читалище, озеленяване и подземни гаражи, кв. 35 по плана на [населено място], като се премахнат отклоненията от одобрения проект, които представляват съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗУТ, подробно описани в констативен акт № 9/12.10.2020 г. В това производство съдът преценява наличието на основания за издаване на административния акт въз основа на фактите, установени към момента на волеизявлението на органа (чл. 142, ал.1 АПК). Следователно правилното решаване на делото не е обусловено от изхода на адм. дело № 965/ 2023 г. по описа на Административен съд София – област, образувано по жалба на А. Лесничков против отказ на главния архитект на община Божурище за възстановяване на изгубени строителни книжа по чл. 145, ал. 5 от ЗУТ за „покрива/ надстройка“ на посочения по-горе строеж, още повече, че незаконният характер на обекта, за който се отнасят „изгубените“ строителни книжа, вече е установен с влязло в сила решение № 907/ 17.10.2014 по адм. дело № 489/2014 г. на Административен съд София- област (определение № 1093/30.01.2015 г. по адм. дело № 15152/2014г. на Върховния административен съд), а освен това констатираните и описани в заповедта за премахване съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти не засягат само таванския етаж на строежа, а фасадата и някои от етажите. Поради изложеното определение № 2304 от 24.11.2023 г. за спиране на производството по адм. дело № 1215/ 2023 г. на Административен съд София – област на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,