Определение № 10358 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на „Елстрой Билд“ ЕООД, подадена чрез адвокат Николов против Определение № 7121/31.05.2024 г., постановено по административно дело № 5069/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № РА-30-635/02.09.2021 г. на Главния архитект на Столична община, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна, след което делото да се върне на съда за продължаване на производството по жалбата. Ответната страна, главен архитект на Столична община по реда на чл. 232 АПК оспорва частната жалба и моли съдебното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване от страна на „Елстрой Билд“ ЕООД е заповед, с която е наредено на други две дружества – „МД Строй 3000“ ЕООД и МД Строй 07“ ЕООД да премахнат незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, представляващ „Подложен бетон, долна армировка за фундаментна плоча и чакаща армировка за вертикални елементи“, находящ се в западната част на УПИ № 5448,5449, кв. 170а по плана на гр. София, [жк]. Съдът е оставил без разглеждане жалбата, приемайки липсата на правен интерес за „Елстрой Билд“ ЕООД да оспори заповедта, след като не е сред посочените в нея адресати и не се легитимира като възложител или собственик на строежа или носител на ограничени вещни права върху него. Настоящият съдебен състав приема за правилен решаващия извод на Административен съд – София град, мотивирал го да прекрати производството по делото. Неоснователно частния жалбоподател твърди, че е извършител на строежа, като дори само това твърдение било достатъчно да обуслови правния му интерес да обжалва заповедта. От представената по делото заповедта книга е видно, че „Елстрой Билд“ ЕООД е вписан като „строител“ на строеж „Укрепване на изкоп и изкопни работи“ в УПИ №5448,5449, чийто възложители са „МД Строй 3000“ ЕООД и МД Строй 07“ ЕООД. Законът разграничава понятията „извършител“ и „строител“, видно от съдържанието на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Действително са възможни хипотези при които тези две категории могат да се съвместяват от едно и също лице, но в конкретния случай това не е така, тъй като строежът е реализиран от името и за сметка на възложителите му, които се явяват и негови извършители. Първата и основна категория лица, разполагащи с правото да обжалват заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на заповедта, с оглед възникналото за тях задължение да извършат фактическото премахване на строежите, след влизането й в законна сила. Именно това са лицата, които са легитимирани да оспорят заповедта на основание чл. 147, ал. 1 АПК. В случая адресатите на процесната заповед са я оспорили, видно от представеното по делото съдебно решение № 7636/17.12.2021 г. по адм. дело № 9846/2021 г. по описа на АССГ, с което жалбата им срещу заповедта е била отхвърлена. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж следва приоритетно да бъде посочен извършителя на строежа, но може да бъде и някое от лицата по чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ /сред които е и строителя - в случаите по чл. 225, ал. 2, т. 2 - 4/. В оперативната самостоятелност на административния орган е кои от посочените в закона лица да посочи като адресати на разпореждането по премахване. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорената заповед е, че това задължение е вменено в тежест на възложителите на строежа, а не на строителя „Елстрой Билд“ ЕООД. След като не е адресат на заповедта, в негова тежест не са разпоредени каквито и да било задължения, поради което не може да я оспорва на това основание. На следващо място, по изложените по-горе аргументи, оспорващото дружество не може да се категоризира като извършител на строежа, въпреки обратните му твърдения. На трето място, от негова страна не са представени надлежни доказателства за притежавани вещни права върху строежа, поради което и на това основание липсва правен интерес от оспорване на заповедта. Правилно административният съд е приел недопустимост на жалбата на основанието по чл. 159, т. 4 АПК, поради което определението му следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,