Определение № 2978 от 05.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1160/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Напоителни системи“ЕАД-клон Горна Тунджа-Стара Загора, подадена чрез юрк.М. К., против решение № 318/04.12.2025г. (допълнено с определение № 170/03.02.2026г. в частта за разноските), постановено по въззивно гр.д. № 712/2025г. на ОС-Стара Загора. С обжалваното решение е потвърдено, в атакуваната пред окръжния съд част, решение № 782/07.08.2025г. по гр.д. № 2142/2025г. на РС-Стара Загора, за признаване на незаконно и за отмяна на уволнението на С. Х. С., извършено на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ със заповед № 09/28.03.2025г. на управителя на „Напоителни системи” ЕАД – клон Горна Тунджа, гр.Стара Загора; ищецът С. е възстановен на предишната работа – „машинист-багер” при ответното дружество и последното е осъдено да му плати сумата 4787,11 лева, като обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 01.04.2025 г. до 30.07.2025г., през който е останал без работа, след извършено прихващане с полученото обезщетение по чл.222, ал.2 КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-08.05.2025г., до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулира следните въпроси, за които счита, че са от съществено значение за изхода на спора: 1. Има ли задължение работодателят да промени организацията на работа, в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК; 2. За задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и да прецени доказателствата, съобразно чл. 12 ГПК. По първия въпрос твърди, че е налице противоречие с решение № 251/28.09.2016г. по гр.д. № 1278/2016г. и с определение № 5551/01.12.2025г. по гр.д.№ 3053/2025г. Във връзка с поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя въпросите: 3. Обективно възможно ли е да са налице и двете законови хипотези на първата предпоставка в разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 КТ и ако да, наличието, респ.доказването само на първата хипотеза води ли до незаконност на уволнението и 4. Как се доказва фактът на оставането без работа в 6 месечния период след уволнението, с оглед настъпилите промени в законодателството и отпадането на трудовите книжки в хартиен формат, считано от 01.06.2025г. По отношение на последния въпрос, счита, че следва да бъде осъвременена съдебната практика, предвид законодателните изменения. Ответникът по касационната жалба С. Х. С., чрез пълномощника адв. Д. М., в писмен отговор излага съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимост на касационното обжалване, намира следното: Разгледани са искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че те са основателни, тъй като не е налице соченото в заповедта за уволнение основание на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. За да достигне до този извод съдът е установил от фактическа и правна страна следното: трудовото правоотношение на работника е било прекратено със заповед № 09/28.03.2025г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ във връзка с писмено становище вх.№ 765 от 05.03.2025г. от Службата за трудова медицина „СТМ Валжан“ ЕООД-гр.Ст.Загора, според което е налице невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. Съдът е посочил, че анализът на нормата на чл.325, ал.1, т.9 КТ предполага наличието на две кумулативни предпоставки - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК и при същия работодател няма друга подходяща работа за здравното състояние на работника/служителя. И в двете законови хипотези на първата предпоставка - невъзможността за изпълнение на работата поради болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания, се касае изключително и само до медицински въпроси, които са от компетентността на здравния орган (ТЕЛК или НЕЛК), съгласно чл.3 от НМЕ. Невъзможността на работника да изпълнява определена работа при първата алтернатива би се дължала на конкретна болест, довела до намалена негова работоспособност, а при втората - до конкретни здравни противопоказания, без да е налице процент намалена работоспособност. Следователно според съда едната законова алтернатива изключва другата, поради което не е възможно и не могат и двете едновременно да представляват годни уволнителни основания. При избора на законово основание за прекратяване на ТПО работодателят трябва да посочи достатъчно ясно, точно и изчерпателно белезите му и настъпилите факти и обстоятелства, довели до необходимостта да се прекрати трудовия договора, като това представлява приложението на принципа за законоустановеност на основанията за прекратяване и изключва разширително тълкуване. Съдът е посочил също, че за прилагане разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ не е достатъчно само да е налице решение на ТЕЛК, в което да е отразено заболяване на работника и да е определена трайно намалена работоспособност, а е задължително да е налице законосъобразно основание за прилагане на разпоредбата, което да е установено от съответния компетентен здравния орган (ТЕЛК или НЕЛК), посочен в чл.3 от НМЕ-обективна невъзможност поради болест работникът да изпълнява трудовите си задължения. В случая с ЕР № 90190/12.02.2025г. на ТЕЛК II състав при „МБАЛ Шумен“ АД на работника е била определена 92 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: друга и неуточнена цироза на черния дроб, неинсулинозависим захарен диабет, с бъбречни усложнения. В т.14 от решението на ТЕЛК са отразени общи противопоказни условия на труд (тежък физически труд, нощен труд, неблагоприятни климатични фактори, включително работа на открито, работа с токсични вещества и смеси); изрично в т.16 е направен извода, че освидетелстваният може да работи като машинист ПСМ. ЕР № 90190/12.02.2025г. на ТЕЛК Шумен не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 01.04.2025г., поради което към момента на прекратяване на ТПО е бил налице стабилен административен акт. Съдът е изложил съображения, че от компетентността на здравния орган по чл.3 от НМЕ е със заключението по експертното решение да посочи болестта, довела до инвалидност, трудовата неработоспособност, процентът й, съответните здравни противопоказания, както и да прецени обективната възможност на работника или служителя да заема конкретната си длъжност и изрично да посочи дали установеното състояние на работника поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение. Следователно за законосъобразното прекратяване на ТПО по реда на чл.325, ал.1, т.9 от КТ е следвало в решението на ТЕЛК - Шумен да е налице медицински извод, че работникът не може да изпълнява конкретната длъжност при работодателя поради наличието на болест, довела до трайна неработоспособност или поради някакви здравни противопоказания. В случая в решението на ТЕЛК изрично е посочено, че не е налице такава невъзможност за работника. Според съда заключението на ТЕЛК не може да бъде заместено от протокол на друг орган, на служба по трудова медицина, от работодателя, от показания на свидетели или от съдебен орган. Нормата на чл.113, ал.3 от Закона за здравето сочи на задължителния характер на влязлото в сила решението на ТЕЛК/НЕЛК, а от разпоредбата на чл.317 от КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретната длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения работник, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица, нито от показанията на свидетели в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от общия граждански съд. Предвид изложеното съдът е приел, че в ЕР на ТЕЛК - Шумен от 12.02.2025г. ясно и недвусмислено е посочено, че работникът може да изпълнява заеманата длъжност при спазване на противопоказните условия на труд, като липсва преценка на здравния орган за невъзможност на работника да изпълнява трудовата си функция по конкретната длъжност и липсва каквото и да е предписание за трудоустрояването му на друга длъжност при същия работодател. Съдът е допълнил, че ако работодателят е имал съмнения във възможността на конкретния работник да изпълнява трудовата си функция при спазване на противопоказните условия на труд, той е следвало да инициира по надлежния ред произнасяне на компетентния здравен орган ТЕЛК- Шумен и съответно НЕЛК-София за това. Доводите на ответника за евентуална голяма продължителност на производство по оспорване на решение на ТЕЛК в тази му част не отговарят на обективната действителност и това не може да дерогира прякото приложение на влязъл в законна сила административен акт - ЕР на ТЕЛК гр.Шумен. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ въззивният съд е посочил, че доказателство за оставането без работа е трудовата книжка, в която всеки работодател по закон е длъжен да вписва фактите и обстоятелствата относно ТПО. С оглед междувременно настъпилите в хода на производството изменения в част от разпоредбите на КТ въззивният съд е съобразил представената от работника нова, актуална писмена Справка от НАП и актуално състояние (всички данни) ЕЕТЗ за работника, потвърждаващи липсата на сключени трудови договори за процесния период. Предвид това съдът е намерил за основателна и доказана и осъдителната претенция. С тези мотиви е уважил предявените искове. Върховният касационен съд намира, че липсват предпоставките за допускане до касационно обжалване на така мотивираното въззивно решение. Първият поставен от касатора въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд, не е обусловил решаващата му правна воля и няма нужното значение за изхода от спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. Противно на изложеното в първата част на въпроса въззивният съд не е обсъждал има ли задължение работодателят да променя организацията на работа с откриване на нова щатна бройка за трудоустроен работник. За да счете уволението по чл. 325, ал.1, т.9 КТ за незаконно, въззивният съд, в пълно съответствие със съдебната практика на ВКС по приложението на разпоредбата е съобразил, че от компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да посочи както болестта, довела до инвалидност, така и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника конкретна длъжност. Медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от вещи лица в трудовия спор, за да се установи законосъобразността на уволнението, тъй като тази преценка (на ТЕЛК и НЕЛК) не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Предписанието на здравния орган е задължително, както за работника, така и за работодателя, независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване на предписанието. В случая съдът след като е установил, че във влязлото в сила решение на ТЕЛК изрично е отразено, че работникът е в състояние да изпълнява конкретната длъжност машинист-багер е приел, че този медицински въпрос не може да бъде пререшаван чрез становище на СТМ. Приел е, че отразеното в ЕР на ТЕЛК заключение, че работникът е в състояние да изпълнява заеманата длъжност при спазване на противопоказните условия на труд е достатъчно да се приеме, че работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. По отношение на тези решаващи изводи на въззивния съд правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не е поставян. Съгласно задължителните указания на т. 1 от цитираното ТР № 1/19.02.2010г., правилността на решението, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждането на събраните по делото доказателства са извън предмета на производството по чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос 2 е по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 269 от ГПК – относно процесуалното задължение на въззивния съд, в качеството си на инстанция по съществото на спора, да обсъди всички релевантни доводи и възражения на страните, както и всички относими доказателства по делото – поотделно и в тяхната съвкупност. Въпросът е свързан с касационните оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при обсъждането на доказателствата по делото без съдът да съобрази, че от доказателствата по делото била установена твърдяната от работодателя невъзможност на работника да изпълнява конкретната трудова функция. Според разясненията, дадени в ТР № 1/04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и в ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на относимите и допустими доказателства, по отделно и в съвкупност и да обсъди доводите и възраженията на страните; длъжен е да основе решението си върху приетите за установени от него факти и да определи правното им значение, съобразно приложимите правни норми като цялата дейност бъде отразена в мотивите. Произнасянето следва да стане в рамките на въведените доводи във въззивната жалба и отговора, на основание чл. 269 от ГПК. В случая въззивният съд не се е отклонил от своите задължения- произнесъл се е в рамките на очертаните с въззивната жалба на работодателя предели на правния спор и е изпълнил задължението си да извърши анализ на правнорелевантните факти и относимите за спора доказателства, поотделно и в съвкупност. Предвид изложеното не е налице противоречие с разрешенията на задължителната и трайната съдебна практика, на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно от това, правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд след анализ и преценка на доказателствата, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по поставения въпрос 3, който няма нужното значение за изхода от спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009г. В изложението се поддържа, наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да се сочат съображения в този смисъл, извън твърдението, че поставеният въпрос е значим за точното прилагане на закона и за развитие на правото и изразеното несъгласие на касатора с изводите на въззивния съд. Конкретни съображения в подкрепа на това основание касаторът не е изложил, не се е позовал на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която вече не е актуална с оглед промяна на законодателство (т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС). В приложението липсват и доводи за непълнота, неяснота или противоречие на конкретни правни норми, които страната е задължена да посочи, когато се позовава на липсата на съдебна практика. Разпоредбата на чл. 325, ал.1, т.9 КТ е ясна и пълна и не създава затруднения за съдилищата при нейното тълкуване и прилагане. Фактическият състав на това основание се състои от следните елемента, които трябва да съществуват кумулативно: 1. невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания; 2. заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което е отразена болестта или съответните здравни показания и с изрично посочване, че това състояние поражда невъзможност за работника/служителя да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение и 3. липсата на друга подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа в предприятието. По отношение на въпрос 4, поставен във връзка с оплакването на жалбоподателя-работодател, че след изменението на КТ с ДВ бр. 85 от 2023г. в сила от 01.06.2025г., ищецът не е доказал оставането си без работа за периода от 01.06.2025г. до 30.07.2025г. следва да се посочи, че в случая въззивният съд с определението по чл.267 ГПК е оставил без уважение искането на ищеца, направено в отговора на въззивната жалба за приемане на ново писмено доказателство-справка актуално състояние на ЕЕТЗ от НАП, тъй като е приел, че в същата не се съдържан нови факти и обстоятелства, различни от тези събрани вече пред РС. Въпреки това съдът се е позовал в мотивите си на данните от справката на НАП, като не е намерил нито неизяснени обстоятелства, нито необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция по отношение на предявения осъдителен иск. Правилността на преценката му не може да бъде обсъждана в производството по чл. 288 ГПК, а само ако касационното обжалване бъде допуснато. Действително с измененията на КТ, които са в сила от 01.06.2025г. е въведен регламент относно воденето и поддържането на Регистър на заетостта и единен електронен трудов запис в НАП. От същата дата е в сила и Наредба за вписване в регистъра на заетостта, приета с ПМС № 267/29.07.2024г., обн. ДВ, бр. 65/02.08.24г., изм. и доп. бр. 45 от 03.06.2025г. (Наредбата), с която се определят сроковете, начинът и редът за вписване и съхранение на данни в регистъра на заетостта при НАП. Съгласно чл. 347а, ал. 1 от КТ единният електронен трудов запис (ЕЕТЗ) съставлява електронен документ, който съдържа данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и е официален удостоверителен документ-чл. 347а, ал. 1 от КТ. Вписването, коригирането и заличаването на данни в електронния трудов запис се извършва от работодателя или упълномощено от него лице, орган по назначаването или определено от него длъжностно лице, както и от длъжностно лице от ИА „Главна инспекция по труда“. Единния електронен трудов запис на работника или служителя е достъпен и за двете страни по трудовото правоотношение, на основание чл. 347а от Кодекса на труда, поради което страната, която има правен интерес от представянето му по делото, може да се снабди с такъв и да го представи. Или обобщено, касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд не следва да бъде допуснато. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, въпреки заявеното с отговора на касационната жалба искане, доколкото по делото липсват доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение