Определение № 142 от 09.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р. Д. против решение № 131/15.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 143/2016 г. от състав на Окръжен съд – Габрово. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Съдът е приел, че по отношение на предявения иск и преценката на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение следва да се прилага Закона за администрацията, като съгласно разпоредбата на чл.19а, ал.2 ЗА прекратяването на трудовото правоотношение се извършва от съответния орган, който е горестоящ на работодателя, с когото възниква трудовото правоотношение. Прието е, че когато договорът е с лице по чл.19 ЗА, прекратяването на правоотношението е по чл.19а ЗА и преценката за това, дали да се прекрати трудовото правоотношение, е на органа, който го назначава, като неговата преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно. По отношение на довода, че ищецът се е ползувал със закрилата по чл.333, ал.1 КТ към момента на прекратяването, съдът е приел, че в конкретната хипотеза разпоредбата не е приложима, доколкото закрилата не е включена по отношение на основанието, което е прекратено трудовото правоотношение. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочен е правен въпрос, относно приложимостта на разпоредбата на чл.333 КТ в случаите, в които се прекратява трудово правоотношение на основание чл.19а ЗАдм. По този правен въпрос липсва съдебна практика, която да е задължителна по смисъла на ТР№1/2009 г. на ОСГТК, поради което и доколкото този извод на съда е решаващ при преценката му относно основателността на предявения иск, то касационното обжалване следва да се допусне, в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС