Определение № 797 от 03.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1906/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Пловдивския апелативен съд от 01.10.2010 г. по гр.д. № 686/2010, с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд от 13.05.2010 г. по гр.д. № 2695/2009, с което е уважен предявеният иск по чл. 2 ЗОДОВ. Недоволна от решението П. на Р. Б., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за тежестта на пострадалия да докаже претърпените неимуществени вреди и по матералноправните въпроси за отговорността на държавата за продължителността на наказателно преследване в досъдебната фаза и след това до приключването му, когато то е спирано по причини у обвиняемия и за последствията от публикации в печата, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата А. А. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е по 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (такава задължителна практика на Върховния касационен съд не е посочена и не съществува) нито се разрешават противоречиво от съдилищата (в представените решения на В. апелативен и на Върховния касационен съд поставените въпроси са разрешени по същия начин). Повдигнатите прави въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че когато искът е доказан по основание, не е необходимо пострадалият да проведе пълно доказване на всяко отделно негативно изживяване като елемент от претърпените неимуществени вреди, тъй като това има отношение към размера на предявения иск, както и че държавата отговаря за всички вреди от процесуалната принуда през цялото време, в което неоснователното обвинение е поддържано от прокуратурата. Обвиняемият може да допринесе за увреждането си само ако е действал недобросъвестно. Държавата не отговаря за начина на отразяването на работата на разследващите органи и прокуратурата в медиите, тя отговаря за оповестените действия на тези органи, доколкото те наистина са осъществени, както и за опазването на следствената тайна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение