Определение № 510 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 490/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на П. Б. М. чрез адв.Р. Х. срещу определение № 135 от 25.06.2010г.по гр.д. № 1662/2010г на Върховен касациоинен съд ІІІ г.о в частта, с което на основание 280 ал.2 от ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивно решение по гр.д. № 202/2008г на Видински окръжен съд ,за една отхвърлена разлика над присъдения размер от 672,36 лева, до претендираните 900,97 лева по главницата за вземане на основание чл. 128 т.2 от КТ и за разликата над присъдените 18,16 лева до размера на 79,21 лева мораторни лихви .В останалата част касационноот жалба не е допусната до разглеждане ,по критерия на чл. 280 ал.1 от ГПК Частната жалба съдържа оплаквания за неправилност на определението, поради недопускане на спора до разглеждане по същество, в неговата цялост Коментира се негативния ефект върху трудовите права, като резултат от подобна практика. Разгледана по същество ,жалбата е неоснователна Касационната жалба е оставена без разглеждане от състав на ВКС ІІІ г.о на основание чл. 280 ал.2 от ГПК в обжалваната част ,тъй като е постъпила срещу отхвърлителния диспозитив на въззивното решение до пълните предявени размери на иска за главница и лихви. Обжалваемият интерес, преценен спрямо исковете в тази част, е под паричния минимум от 1000 лева по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК. От тази безспорна констатация следва и направения извод. Нормата сочи критерия,който Върховен касационен съд императивно следва да съобразява Критерият е стойностно изражение, следователно е приложим за всички оценяеми искове ,без изключение. Ето защо не може да бъде възприет довод ,че по отношение на парични искове за неплатени възнаграждения или други вземания по трудови правоотношения ,критерият на закона е неприложим по социални съображения. Останалите доводи на защитата не са в обосновка на отменително основание по смисъла на чл. 278 ал.4 вр.281 от ГПК спрямо определението в обжалваната част, те касаят определението по чл. 288 от ГПК, което не подлижи на обжалване По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о,