Решение № 6704 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2019 г.

Решение № 6704 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община - Ямбол, чрез процесуален представител - адв. Ножарова, против решение № 163 от 10.07.2019 г. по адм. дело № 284/2018 г. на Административен съд Ямбол, с което е отменена Заповед №ТУ/04-00018/13.10.2017 г. на кмета на община Ямбол, като незаконосъобразна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът: "Сакарела" ООД, гр. Ямбол, чрез пълномощника му - адв. Вълчева, оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, подробно развити в писмено становище. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Сакарела" ООД, гр. Ямбол, против Заповед №ТУ/04-00018/13.10.2017 г. на кмета на община Ямбол, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Сграда 2" по схема-заснемане от 17.07.2017 г., в ПИ-ти, с идентификатори 87374.520.9 и 87374.520.2 по КК на гр. Ямбол, представляващ пристройка към производствена сграда, с идентификатор 87374.520.9. 6, като извършен без строителни книжа. Обжалваното решение е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с решение № 13490/06.11.2018 г. по адм. дело № 5718/2018 г. на ВАС, второ отделение. При новото разглеждане съдът е събрал нови доказателства - гласни, писмени и СТЕ. Въз основа на тях и съобразно указанията на касационната инстанция в отменителното решение, е извел правни изводи за нетърпимост на процесния строеж спрямо изискванията на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ, тъй като е извършен след закупуването на имота на 17.01.2002 г. Въпреки това е постановил отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, позовавайки се на наличието на нов факт от значение за делото, настъпил след издаването й, който отменя с обратна сила фактите, съществували към момента на издаване на заповедта. За такъв нов факт, по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, съдът е приел обстоятелството, залегнало в заключението на СТЕ на в. л. П., че сграда № 2 - предмет на заповедта, е съборена и не съществува. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От приетото заключение на СТЕ на в. л. П., допълнено устно в с. з. на 19.06.2019 г. и от писмените доказателства, разрешаващи поставянето на преместваем обект по чл. 56 ЗУТ /стр. 360-364 и най-вече ситуационното решение /стр. 364 за разполагане на склад продукция и опаковки, не е установено безпротиворечиво, че съществуващата на място сграда, защрихована от в. л. на комбинирана скица-приложение № 1 / към заключението/ в зелено, е новият преместваем обект по РП от 22.03.2019 г. на гл. архитект на община Ямбол и че същата не е процесната пристройка или част от нея, с променено предназначение, без да е събаряна. Основание за направата на такъв извод следва от: уточненото местоположение на новия преместваем обект по одобреното ситуационно решение, което се разминава с местоположението на защрихованата в зелено сграда на място; от устното изявление на в. л. П., че видяното на място е посочено от представител на дружеството-собственик като преместваем обект; от изявлението й, че не е компетентна и не може да отговори дали съществуващата на място сграда е "наистина нова или е част от сграда № 2" - предмет на заповедта; от отказа на съда да допусне допълнителна СТЕ, по искане на адв. Николов, за изясняване на съмненията относно идентичността на съществуващата в момента сграда, на мястото на процесната. При липсата на категорични доказателства, че съществуващата на място сграда не е процесната сграда № 2, поради това, че е съборена, изводите на съда в този смисъл са необосновани, обуславящи неправилност на обжалваното решение. Дори и да се приме, че процесната сграда не съществува, поради това че е съборена, след издаване на заповедта, изводите на съда, че това е нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, са неправилни. Нови факти от значение за делото, по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, могат да бъдат тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна заличават, променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Чл. 142, ал. 1 и 2 АПК изискват съответствието на административния акт с материалния закон да се преценява според релевантните факти, съществували към момента на издаването му, а последващите факти се вземат предвид, само ако променят съществувалото към издаването на акта правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. В разглежданата хипотеза "новият факт" не променя с нищо съществуващото към издаването на заповедта правно положение, защото няма значението на юридически факт, който да заличава релевантните за издаването на заповедта факти. Събарянето на процесната сграда / ако е действително настъпил факт/ има отношение в изпълнителното производство по изпълнение на заповедта, но не и към момента на оспорване на акта. Към този момент релевантните факти са установени правилно и те са, че сграда № 2 е изградена от ответното дружество след 17.01.2002 г., без строителни книжа каквито са се изисквали, което я прави незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Преодоляването на разпореденото премахване на сградата като незаконен строеж би могло да настъпи, ако е установено, че строежът е търпим, в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. В случая правилно е прието от съда, че сграда № 2 не е търпим строеж, поради това, че цитираните разпоредби не намират приложение към строежи извършени след 31.03.2001 г. Евентуалното събаряне на строежа след издаване на заповедта не променя правното значение на тези факти, послужили за издаването й. Като е приел обратното съдът е приложил неправилно закона, което прави обжалваното решение неправилно. По изложените съображения неправилното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на "Сакарела" ООД срещу заповедта бъде отхвърлена, като неоснователна. При този резултат и направеното искане от касатора, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на община Ямбол разноски за двете инстанции в общ размер на 4 770 лева, от които за първата инстанция в размер на 2900 лева, след редуциране на заплатеното адв. възнаграждение на 2500 лв., поради направено възражение за прекомерност и 400 лв. за вещо лице и за касационната инстанция в размер на 1870 лева, след редуциране на заплатеното адв. възнаграждение на 1800 лв., поради направено възражение за прекомерност и 70 лв. заплатена д. т. Възражението за прекомерност е основателно до посочените размери, предвид фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност, броят съдебни заседания и реално предоставената защита от процесуалните представители на кмета на община Ямбол във всяка инстанция.