Определение № 583 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма],[населено място], представлявано от директора Н. П. срещу въззивно решение № 889/21.08.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр.д. № 843/2010 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна Е. Исааковна М. чрез адв. Р. П. П. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Повдигнати са следните въпроси: при прекратяване на трудово правоотношение на основание намаляване обема на работа, следва ли компетентен за работодателя орган да взема решение относно това фактическо положение и следва ли при единствена длъжност по щата, да се извършва подбор по чл. 329 КТ. Въпросите са без значение за постановения от въззивния съд резултат. Мотивите да уважи исковете са други. Прието е при анализ на заключение на съдебна експертиза, писмени и гласни доказателства, че не е налице фактическо намаляване обема на работа при работодателя. Съдът е посочил, че е осъществена реорганизация, при която трудовите функции, осъществявани от уволнената ищца са разпределени между други служители, която реорганизация /евентуално изменение в щата/ не е осъществена по надлежен ред, а и не установява основанието, поради което е уволнена Е. М. – намаляване обема на работа. Относно подбора по чл. 329 КТ съдът е посочил, че работодателят не е представил щатното си разписание, нито каквито и да са доказателства, че в предприятието длъжността, заемана от М. е била единствена, поради което и не е установил, че не е допуснал нарушение на цитираната норма, на каквото се позовава ищцата. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 450 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът