Определение № 9905 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8868/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на К. С. П., от гр. София, чрез адв. Петелов, против определение №4000/28.05.2024г., постановено по адм. д. №770/2024г. по описа на Административен съд – Бургас. Развива доводи за неправилност на определението, иска се отмяната му и се претендира присъждане на направените разноски. Ответната страна – кмет на Несебър, не взема становище по основателност на частната жалба. Върховният административен съд в настоящия състав на Второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалби на К. С. П. и „Инве Строй- 46“ ЕООД, срещу писмо на кмета на община Несебър, в отговор на на тяхна жалба до него, с която се иска да бъде извършена проверка от компетентните лица и в случай че бъдат констатирани закононарушения, на основание чл. 223, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) да бъдат спрени всички незаконни строежи, части от тях или отделни строително и монтажни работи, да бъде забранен достъпа до строителната площадка и разпоредено освобождаване на строителната площадка от хора, механизация, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други по отношение на имоти с идентификатори 11538.502.388 и 1 1538.502.389 и да бъдат предприети действия съгласно чл. 225а от ЗУТ или такива действия, съответстващи на евентуално констатираните нарушения, включително и налагането на глоби и/или други административни санкции. В процесното писмо е посочено, че по жалбата е извършена проверка, при която не е установено извършването на строителство- монтажни работи представляващи строеж по см. на ЗУТ, изискващи наличието на строителни книжа, поради което не са налице основания за образуване на административно производство по ЗУТ. Съдът развил доводи, че производствата по чл. 223, ал.1, т.1 и чл. 225а ЗУТ за спиране на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи и за премахване на незаконни строежи имат служебен характер.Подаването до административния орган на искане или сигнал за издаване на акт с определено съдържание, не създава насрещно задължение за удовлетворяването му и притежава единствено сезираща функция, а органът извършва собствена преценка относно наличието или липсата на незаконен строеж. Евентуалното решение на административния орган за отказ да разпореди правните последици по чл. 223, ал.1, т.1 и чл. 225а ЗУТ, изразено изрично или мълчаливо, не формира подлежащ на съдебно оспорване акт нито според общата клауза на чл. 21 АПК, нито на специално основание по ЗУТ. На осн. чл.159, т.1 от АПК оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Настоящият касационен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, които кореспондират с фактите по делото и с трайната съдебна практика на ВАС. Отказ - изричен или мълчалив, за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от нормата съдържание. В разпоредбите на чл. 223, 224а и 225а от ЗУТ са регламентирани правомощията на кмета на общината по установяване и премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи. Както правилно е приел и съдът, в този случай той действа служебно, а не по инициатива или сигнал на засегнати граждани. В израз на упражнената от него оперативна самостоятелност, правомощие на кмета на общината е да образува, или не такова производство. Няма норма в ЗУТ, която да създава за него задължение да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, затова и отказът да издаде акт по направено в сигнал искане, не представлява индивидуален административен акт, който да е годен предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ на съдебен контрол подлежат заповедите за спиране на незаконен строеж, но не и отказите да се издадат такива. В случая липсва подлежащ на оспорване административен акт, неправилно определен от жалбоподателя като мълчалив отказ на кмета на Община Несебър, да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ или предписание по чл. 223, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. С оглед горното, обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, Второ отделение,