Решение № 328 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8313/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главният архитект на Столична община, чрез юрк. Ненкова срещу решение №22957 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1366/2025 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата, ведно със законните последици. Ответникът „Венид Гео“ ЕООД, чрез адв. Петкова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция по приложен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № САГ24-РА-30-307/02.12.2024 г. на вр.и.д. главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на „Венид Гео“ ЕООД да премахне незаконен строеж „будка за охрана“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.2044.850, местност „в.з. Малинова долина-Бункера 3-та етап“, р-н „Витоша“, СО, гр. София, ул. „Арх. Никола Лазаров“ № 2. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган и при спазване на изискуемата административна процедура, но на несъответно правно основание, тъй като процесната будка за охрана е преместваем обект, а не строеж. След обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, административният съд е приел, че категорично не се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а за преместваем обект по §5, т. 80 от ДР на ЗУТ ,в каквато насока са възраженията на оспорващото дружедтво. Изложени са подробни мотиви за вида на разпоредената за премахване като незаконен строеж „будка за охрана“, която е от вида контейнер и се ползва за „обслужващи дейности“ по смисъла на чл.56, ал.1,т.2 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт №2024-20/14.10.2024г. са оборени в съдебното производство, тъй като от приетото неоспорено от ответника заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесната будка за охрана представлява фабрично изработен контейнер от метална конструкция и термопанели с размери 2.20/2.20м. и височина 2.40м., монтирана върху бетонов фундамент с размери 2.20/2.20м. и дебелина 0,20 м. без да е трайно закрепена - захваната е чрез крепежни елементи /анкерни болтове/. Освен това предназначението на павилиона е за обслужваща дейност – охрана на комплекс „Манастира“. Следователно, както правилно е приел административният съд, в случая са налице и двете изисквания за преместваем обект – по технически характеристики и начин на закрепване /1/ и по предназначение /2/. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер на 800лв /409,03 евро/ по договора за правна защита и съдействие от 11.08.2025г.. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,