Определение № 1300 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 330/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” /в ликвидация: Е., [населено място] срещу въззивно решение № 606/23.12.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 900/2010 г. Насрещната страна С. В. Т. – М. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Поставеният в изложението въпрос е допустимо ли по иск за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание, съдът преюдициално да се произнесе и по законосъобразността на предходна заповед по чл. 120 КТ, чието неизпълнение е основание за санкциониране на работника от работодателя. Въпросът е от значение за постановения по делото резултат. С обжалваното решение, въззивният съд приел, че заповедта, с която на С. Т.-М. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконна. Заповедта се основава на неявяването й на 16 и 17.02.2001 г. на работа в отдел „Инкасо”. Съдът приел, че служителят, който е заемал длъжността „технически секретар” по основно трудово правоотношение и „регистратура за квалифицирана информация” по допълнително трудово правоотношение, не е имал задължение да изпълни трудовите функции и да се яви на посоченото в цитираната заповед място на работа. Съдът е приел, че предходна заповед от 15.02.2010 г., с която работодателят е променил трудовите функции и мястото на работа на Т.-М. е в нарушение на чл. 120 КТ, поради което, неизпълнението й от служителя не съставлява нарушение на трудовата дисциплина и не подлежи на дисциплинарна санкция. Представено е влязло в сила решение на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д. № 708/2010 г., в което е прието противното. Съдът е изложил съображения, че неоспорването по исков път /с нарочен иск/ на заповедта по чл. 120 КТ, я стабилизира /тя влиза в законна сила/, поради което нейната законосъобразност не може да се преценява във връзка с последвалата заповед за дисциплинарно наказание по повод неизпълнението й. Нали;е е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът