Определение № 423 от 06.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. от[населено място] срещу решение №2540/28.05.2010 год. на СГС, ІV – Г въззивен състав по гр.д. № 1608/2008 год. С това решение след като е отменено решението по гр.д. № 4541/2007 год. на Софийски районен съд, 77 състав в частта, в която са уважени предявените от касатора срещу [фирма] ,[населено място] искове с пр. осн чл. 150 КТ във вр. чл. 262 КТ за размера от 764,92 лв. и на осн. чл. 245,ал.2 КТ за сумата от 57,51 лв., е постановено ново решение, с което за този размер исковете са отхвърлени. В останалата отхвърлителна част до пълните претендирани размери от 2 934,08 лв. и 1 112,3 лв. на тези искове, както и в частта в която е отхвърлен иска по чл. 215 КТ във вр. чл. 12 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина в размер на 4 420 лв. и 641 лв. мораторна лихва за забава, решението на първата инстанция е оставено в сила. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди, че съдът не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства в резултат на което е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация [фирма] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Не са налице условията на закона за допустимост на касационното обжалване: В представеното изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение/ без да сочи по кой правен въпрос / е постановено с противоречие с практиката на ВАС и конкретно, с решение № 811/25.01.2007 год. на ВАС по адм. д.№5513/2006 год. Сочи се също така, че въпросът за дължимият размер на обезщетение при международно командироване на работници и служители, се разрешава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Несъмнено решенията на ВАС, не попадат в обхвата на критерия по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради което представеното решение не следва да се обсъжда, още повече че във връзка с него не е формулиран правен въпрос, който да бъде преценяван. Въпросът, който е посочен като разрешаван противоречиво от съдилищата, и който според касатора е от значение за точното приложение на закона за дължимият размер на обезщетение при международно командироване, така както е формулиран е фактически, а не правен въпрос. Посочването на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Когато такъв липсва, това е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Отделно от това касаторът не е обосновал визираните от него допълнителни критерии за допустимост на касационното обжалване - по чл. 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.