Решение № 105 от 25.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2009 г.

Решение № 105 от 25.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Ф" О. срещу Решение № 160 от 22.07.2008 г. по т. д. № 1149/2007 г. на Пловдивския апелативен съд с което е оставено в сила решението от 8.10.2007 г. по т. д. № 135/07 г. на Пловдивския окръжен съд. С него първоинстанционният съд е приел за основателни предявените от "Е" А. срещу "Ф" О. и "К" ЕО. (в несъстоятелност) обективно съединени искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 55 ал. 1 ЗЗД. Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК - по т. 1 относно предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1ЗЗД и по т. 3 - относно двата обективно съединени иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявени от "Елфарма" АД. Въведените от "Фаримпекс" О. касационни основания са по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК - недопустимост или евентуално - неправилност на въззивния акт поради нарушение на материалния закон чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Основните доводи са свързани с това, че неправилно е определена правната квалификация на спора по главния иск, както и с това, че ищецът в качеството му на кредитор на "К" ЕО. не е активно легитимиран да проведе исковете с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба "Е" А., чрез пълномощника си, изразява становище, че решението е законосъобразно и следва да остане в сила. Представена е писмена защита. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът по касация "Корал И." ЕО. (н), призован чрез синдика - не изразява становище. Като взе предвид доводите на касатора, съобразно чл. 290, ал. 2 ГПК, становището на ответника, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на I т.о. приема следното: Жалбата е частично основателна. Предявеният от "Е" А. в качеството му на кредитор с прието вземане на "К" ЕО. (в несъстоятелност) главен иск е квалифициран като такъв с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ. Искането е за прогласяване за нищожно извършеното от "Корал И." ЕО. в полза на "Фаримпекс" О. плащане на сумата 11512.06 лв. след началната дата на неплатежоспособност - 30.10.2005 г. Вторият му обективно (и субективно пасивно) съединен иск е квалифициран като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД вр. чл. 134 ЗЗД. Искането е за осъждането на "Ф" ЕО. за връщане на полученото в подозрителния период на несъстоятелния длъжник "К" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че и двата иска са допустими и основателни. Въззивният съд е оставил първоинстанционното решение в сила. Данните по делото са следните: Качеството на "Елфарма" А. на кредитор с прието вземане в несъстоятелността на "Корал И." ЕО. (н) е безспорно. Установено по делото е и извършването през подозрителния период на плащане в полза на "Фаримпекс". С. е активната процесуалноправна легитимация на "Елфарма" А. да предяви и подържа иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, като също така е спорна и самата възможност нищожността по чл. 646 ТЗ да бъде релевирана чрез иск, а не чрез пряко позоваване от страна на синдика или чрез възражение в рамките на друго производство - това по несъстоятелност или от съпътстващите и обслужващи несъстоятелността. Спорна е ищцовата легитимация и по иска за връщане на престацията в патримониума на несъстоятелния длъжник "Корал И." ЕО., квалифициран като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1 вр. чл. 134 ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че произнасянето по поставеният по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос относно легитимацията по двата иска е обуславящ произнасянето по основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на първия от тях - дали произнасянето по иска, квалифициран по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е в противоречие с практиката на ВКС. По иска с правно основание чл. 646 ТЗ. По отношение на активната процесуална легитимация са възможни три хипотези: 1./ Нищожността на извършените сделки и действия по чл. 646 ТЗ не се релевира чрез иск - становище, съдържащо се в публикуваната в бр. 3/2002 г. на сп. "Търговско право" статия на проф. Ж проф. Огнян Г.; 2./ Производството по установяване/прогласяване на нищожността е исково и легитимиран да го проведе е само синдикът - теза, подържана при условията на евентуалност от ответника "Фаримпекс" ООД; 3./ Производството е исково и легитимирани да го проведат са както синдикът, така и всеки кредитор с прието вземане - становище на съдилищата по същество по настоящето дело. Макар и косвено, такова е и становището на състави на ВКС-Търговска колегия доколкото са се произнесли по същество по искове с правно основание чл. 646 ТЗ, предявени от кредитор. Ако би било възприето първото становище, самостоятелният иск по чл. 646 ТЗ би бил недопустим, доколкото в хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ (пред която сме изправени), би следвало синдикът ad hoc да счита плащането (удовлетворяването на кредитора) за нестанало, което от своя страна би определило статута на "Фаримпекс" О. като кредитор на несъстоятелността до размера на паричното си вземане по каузалната сделка. Възможността за такава правна конструкция е спорна. Ще следва да се отбележи, че въпреки теоретично предвидената възможност, съдебната практика не познава такова ad ho cпозоваване на нищожност на действия и сделки от изброените в чл. 646 ТЗ и оттук - възможност за изразяване на становище от ВКС по прилагането му и отговор на въпросите, които би породило това прилагане. Но дори разглеждано хипотетично, такова извънсъдебно позоваване би било възможно при безспорност между страните по действието/сделката относно неговата/нейната недействителност, произтичащо от единно тълкуване на чл. 646 ТЗ. То би било възможно само в рамките на същинското производство по несъстоятелност по уточняване и събиране на вземанията. Правната доктрина (съобразно цитираната статия), разглежда не само релевирането ad hoc на нищожността по чл. 646 ТЗ, а и установяването и, чрез предявяването на иск. Този иск е разгледан като функция от правомощията на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ - издирване и уточняване имуществото на длъжника. Квалификацията на производството по чл. 646 ТЗ като исково се съдържа в изброяването по чл. 649, ал. 3 ТЗ и с въвеждането на чл. 621а ТЗ (ДВ бр. 38/2006 г.). Същинският спор (по делото, а и в практиката въобще) е относно това, кой е легитимиран да го проведе - само синдикът или и всеки кредитор с прието вземане. Правният интерес на последния се определя от попълването на масата на несъстоятелността и хипотетичната възможност за него от неудовлетворяване или частично удовлетворяване на вземането му с оглед императива на чл. 739, ал. 2 ТЗ. Въпреки липсата на изрична законова регламентация, становището на настоящия съдебен състав е в полза на втория от посочените варианти. Аргументите "за" и "против" са изведени от преценката на: А/ П. белези на недействителността - абсолютна нищожност или относителна недействителност; Б/ П. характеристика на иска по чл. 646 ТЗ - установителен или конститутивен. Използваният от ТЗ термин е "нищожност" на действията и сделките, който по принцип характеризира недействителността като начална (абсолютна). Редът за прогласяването и е чрез установителен иск. Чл. 646, ал. 1 ТЗ, обаче сочи, че нищожността е такава само "по отношение на кредиторите на несъстоятелността". Това изрично ограничение на закона изключва абсолютната нищожност, доколкото тя е такава по отношение на всички, а въвежда белезите на относителна недействителност, редът за обявяването на която може да бъде упражнен в някои случаи инцидентно или чрез установителен иск (арг. чл. 452 ГПК) или чрез конститутивен иск (арг. чл. 135 ЗЗД). Становището на настоящия съдебен състав е, че нищожността по чл. 646 ТЗ съдържа правните белези на относителна недействителност, като характеристиката на съдебния иск, чрез който може да бъде релевирана е установителен. Аргументите в подкрепа на това становище са свързани не само с граматическото тълкуване на титулната част и съдържанието на чл. 646 ТЗ, а и на правните последици от установяване на относителната недействителност на изчерпателно посочените действия и сделки - удовлетворяването на кредитора се счита за нестанало и даденото подлежи на връщане в масата на несъстоятелността - чл. 614 ТЗ. Т.е. като правна последица законодателят е предвидил реституция на даденото. Налице е транслативно действие (арг. и от чл. 648 ТЗ, предвиждащ връщане на даденото от трето лице), каквото действие прогласяването на относителната недействителност в общото гражданско право (чл. 135 ЗЗД) няма. Правните белези, квалифициращи действието като нестанало, удовлетворяването - ненастъпило, обезпечението - неучредено, безвъзмездната престация - недадена и пр. сочат относителна недействителност, сходна с нищожността по чл. 26 ЗЗД при реституция на даденото, сходна с уредената в чл. 34 ЗЗД. Активната процесуална легитимация на синдика, правната доктрина свързва с правомощията по чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ, както вече бе посочено по-горе. Неговата легитимация до голяма степен е и безспорна при исковете по чл. 646 ТЗ, независимо от непосочването им в чл. 649, ал. 1 ТЗ, което пък се обяснява с предвидена възможност за действия ad hoc и изведената по-горе характеристиката на иска като установителен, т.е. различен от отменителните искове по чл. 647 ТЗ и чл. 645, ал. 3 ТЗ, посочени в чл. 649, ал. 1 ТЗ. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, посочването на исковете в ал. 3 на чл. 649 ТЗ е определящо за родовата подсъдност, но не и за характеристиката на всички от тях като отменителни под режима на ТЗ и активната легитимация. Ищцовата теза за наличието на активна процесуална легитимация на кредитора с прието вземане се извежда от текста на чл. 621а, ал. 3, т. 3 ТЗ. Еднозначното тълкуване на този текст, обаче, е най-малкото спорно, тъй като освен знак на равенство в правомощията на синдика и кредитора, еднакво вярно би било и тълкуването, че в правомощията на синдика е провеждането и на трите иска, а на кредитора - само по чл. 647 ТЗ и чл. 645, ал. 3 ТЗ, което намира отражение и в цитираните текстове. Съдебният състав счита, че правомощието на кредитора да предяви и подържа иск с правно основание чл. 646 ТЗ произтича по-скоро от характеристиката на иска като установителен, правният интерес, очертан от субективните предели на относителната недействителност и не на последно място - на разликата в хипотезите на ал. 2 и на ал. 1 на чл. 646 ТЗ. Доколкото по отношение на действията и сделките извършени в подозрителния период (ал. 2), инициативата на синдика за прогласяване нищожността им е повече от възможна, то по отношение на действията и сделките осъществени след решението за откриване на производството (ал. 1) инициативността му не е безспорна. Това е така, поради обстоятелството, че след откриването на производството, длъжникът (ако не е лишен от правомощия) продължава действията си под надзора на синдика, а дори и по отношение на извършените с негово съгласие действия (чл. 635, ал.1 ТЗ) биха могли да бъдат приложени основанията и последиците по чл. 646, ал. 1 ТЗ. А за различна активна процесуална легитимация при исковете по ал. 1 от тези по ал. 2 на чл. 646 ТЗ, съдебният състав не намира основание при тълкуването на закона. Поради изложените съображения, решението на въззивния съд в частта с която е приет като допустим и разгледан по същество предявеният от "Елфарма" А. срещу "Фаримпекс" О. и "Корал И." ЕО. е законосъобразно и следва да остане в сила. По иска, квалифициран като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Д. и основателността на иска по чл. 646 ТЗ, поставя въпроса за правните последици от провеждането му. Т.е. дали основанието за връщане на даденото по него следва да бъдат квалифицирано като такива по чл. 55, ал. 1 ЗЗД или аналогията с общото гражданско право би следвало да се търси по-скоро в чл. 34 ЗЗД. Отговорът на този въпрос би имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наличието на съдебна практика, материализирана с необжалваеми решения на състави на търговска колегия на ВКС, сочеща недопустимост на иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен от кредитор за сделка/действие по отношение на което се простира някоя от хипотезите на чл. 646 ТЗ, обуславя и основанието по чл. 280, ал. 1т. 1 ГПК. Становището на настоящия съдебен състав, че последиците от уважаването на иск по чл. 646 ТЗ са сходни по-скоро с тези по чл. 34 ЗЗД отколкото с последиците по чл. 55, ал. 1 ЗЗД произтича от следното: Преди всичко, искът по чл. 646 ТЗ е установителен и може да бъде проведен от лице, което не е страната по действието/сделката, стига то да има качеството на кредитор в несъстоятелността с прието вземане (съобразно изложените по-горе аргументи). При предявен установителен иск за нищожност, последиците са по чл. 34 ЗЗД - реституция на даденото в патримониума на всяка една от страните по сделката, като това може да не бъде ищецът. Такива са последиците и при конститутивния иск за унищожаемост, но в случая пред такава хипотеза не сме изправени и упоменаването е само за пълнота на изложението. Преди всичко, при иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, разменената престация се дължи на отпаднало основание (недействителността е относителна, а не абсолютна т.е. не е налице хипотезата "начална липса на основание") на страната по сделката и именно тя е легитимирана да предяви иска. Позоваването на общата норма на чл. 134 ЗЗД е неуместно, доколкото не се касае за самостоятелен осъдителен иск, а за такъв, обусловен от успешното провеждане на специален иск за попълване масата на несъстоятелността (а не на патримониума на длъжника). На второ място, като последица от успешното провеждане на иск с правно основание чл. 646 ТЗ, ако хипотетично приемем, че е допустим, осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД би бил приложим само в случаите, когато се касае за парично вземане - чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ и вероятно - чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ в тясната хипотеза на изпълнение на парично задължение. Ако би се приела последица по чл. 34 ЗЗД, тя би обхванала не само посочените хипотези, а останалите, предвидени в чл. 646 ТЗ престации, стига да има направено искане. По отношение на действията, посочени в чл. 646 ТЗ, които се считат за нестанали - пътят за попълване масата на несъстоятелността е друг. Вярно е, че посочената от ищеца правна квалификация на осъдителния иск е по чл. 55, ал. 1 ЗЗД не е обвързваща за съдилищата. Видно от обстоятелствената част и петитума на ИМ, обаче е, че искането е да бъде осъден "Фаримпекс" О. да върне даденото на "Корал- И." ЕО. (н). Т.е. действително е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, така е разгледан и така е бил уважен от съдилищата. Този иск е недопустим, поради следното: Не се касае за самостоятелен осъдителен иск, а за такъв, обусловен от иска по чл. 646 ТЗ т.е. от един от специалните искове по Р. I на Гл. XLI, Ч. IV ТЗ, чието предназначение е за попълване масата на несъстоятелността. Т.е. с уважаването на иска по чл. 646 ТЗ, даденото би следвало да бъде върнато не на несъстоятелния длъжник (чиито права да го получи са отпаднали от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност), а в масата на несъстоятелността - чл. 614 ТЗ. Това би могло да бъде постигнато чрез предявяването на иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, какъвто, обаче, няма предявен. Като са разгледали по същество недопустим иск, съдилищата са постановили недопустими решения, които ще следва да бъдат обезсилени на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270 ГПК, а производството по този иск - прекратено. По направените разноски. Ответникът по касация "Елфарма" А. е поискал присъждането на разноски пред настоящата инстанция в размер на 2000 лв., представяйки списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора, нему се дължи половината от направените разноски т.е. сумата 1000 лв. Касаторът "Фаримпекс" О. е направил искане за присъждане на разноски по делото, без да представи списък по чл. 80 ГПК. В този случай разноските се определят от съда, като страната губи правото да иска изменение било по реда на чл. 248 ГПК, било по реда на обжалването. Съдебният състав счита, че с оглед изхода на спора, следва да му бъдат присъдени половината от направените пред настоящата инстанция разноски, а именно - 460 лв. Задължението за разноски следва да бъде компенсирано, като "Фаримпекс" О. заплати на "Елфарма" А. сумата 540 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т.о.