Определение № 131 от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 85/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. – АД със седалище и адрес на управление[населено място], ул. Г..Тотлебен № 8 чрез юрисконсулт Л. Н. срещу решението на Софийския градски съд от 7.VІІ.2009 г. на ІІ-в отделение по гр.д.№ 1663/2007 г., с което е отменено решението на Софийския районен съд, 62 състав по гр.д.№ 16696/2006 г. и вместо това са уважени обективно съединените искове на П. К. Т. с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за произнасяне по съществен материалноправен въпрос относно съществуването на работодателя на ищцата Р. управление “Д.” (Р.) и отсъствието на правоприемство между него и жалбоподателя Б. АД, който въпрос се решава противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Приложена е съдебна практика. На 19.Х.2009 г. е постъпила насрещна касационна жалба на П. К. Т. чрез адв. Р. И. от САК по отношение на отхвърлената част на претенцията й по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ. Тази жалба е подадена извън срока по чл. 283 от ГПК и нейното разглеждане е подчинено на разглеждането на основната касационна жалба с оглед разпоредбата на чл. 287 ал.4 от ГПК. В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от П. Т. на жалбата на Б. – АД, в който се поддържа, че няма основание за допускане на касационно обжалване по нея. Жалбата на Б. АД е постъпила в срока по чл. 283 от ГПК, а насрещната касационна жалба на П. Т. – в срока по чл. 287 ал.2 от ГПК, като те са подадени срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното: За да отмени първоинстанционното решение на Софийския районен съд 62 състав по гр.д.№ 16696/2006 г. и да пререши спора с уважаване на претенциите на П. К. Т. срещу Б. АД с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ, въззивният съд в обжалваното с настоящата касационна жалба решение е приел, че предпочитания ответник Б. АД се явява правоприемник на закритото предприятие работодател на ищцата Р.-София и носи тежестта да докаже законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата като установи извършването на закриване на предприятието – основание за прекратяване на трудовия договор с предизвестие съгласно чл. 328 ал.1 т.1 от КТ. От приложените към касационната жалба съдебни решения на различни съдебни инстанции е видно, че посочения въпрос е разрешаван противоречиво. Налице са обаче и постановени решения на ВКС на РБ по чл. 290 от ГПК, които формират задължителна съдебна практика съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. – Решение № 653от 25.Х.2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС постановено по гр.д.№ 1854/2009 г. и Решение № 686 от 6.ХІІ.2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС постановено по гр.д.№ 133/2010 г., от които е видно, че изтъкнатия в жалбата материалноправен въпрос е разрешен според възприетия в обжалваното решение на Софийския градски съд начин – дейността на работодателя на ищцата Р. е продължила да се осъществява, макар и под други организационни форми. Именно поради това и законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора Б. АД за незаконното уволнение на ищцата Т.. С постановяването на посочените задължителни решения по чл. 290 от ГПК се преодолява съществуващата противоречива съдебна практика, поради което не е налице предпоставката на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по основната жалба. С оглед изхода на спора по допустимостта на основната касационна жалба, както и в съответствие с разпоредбата на чл. 287 ал.4 от ГПК не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение