Определение № 2750 от 07.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2198/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Ел Джи Хелиос“ ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Георгиев, срещу определение № 2188 от 20.11.2023 г., постановено по адм. дело № 68/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят, в качеството си на етажен собственик в сграда в режим на етажна собственост няма правен интерес да оспорва разрешението за строеж. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия на друг съдебен състав, както и присъждане на направените по делото съдебни разноски. Ответниците – М. Георгиев, М. Станчева и Д. Димчева, чрез процесуалния си представител адв. Георгиев, в приложен по делото писмен отговор изразяват становище за основателност на частната жалба, както и претендират присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Ответникът – Т. Благоева, чрез процесуалния си представител адв. Кавалджиев, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответниците – главен архитект на Община Благоевград, М. Иванова, Ц. Иванова и Б. Тодоров, редовно уведомени, не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – Благоевград е приел, че в процесния случай установените по делото обстоятелства обосновават приложимост на разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 1 – т. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и неприложимост на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Според съда събраните по делото писмени доказателства сочат, че с предвиденото „приобщаване на балкон към самостоятелен обект /жилище/“ не се променя предназначението на самостоятелния обект, който продължава да е за жилищни нужди, не е налице и промяна на предназначението на балкона, не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им, не се прокарват нови инсталации през общи части или помещения на отделни собственици, не се предвижда изграждане на канализационни клонове и вентилационни проводи през общи части, не се нарушава експлоатационната и конструктивна годност на цялата сграда, не се засяга носещата й конструкция във връзка с премахването на подпрозоречна стена и изграждане на нова от газобетонни блокчета, както и в случая засягането на общи части на сградата – фасадата на сградата, не представлява съществено изменение на тази част по смисъла на чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Въз основа на така установеното по делото съдът приема за безспорно, че оспорващото дружество, в качеството си на собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда с идентификатор 04279.626.85.5.7, находяща се в имот с идентификатор 04279.626.85 по кадастралната карта на гр. Благоевград, не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ /в сега действащата редакция/, доколкото същото не е собственик или носител на ограничено вещно право по отношение на процесния обект и не притежава качеството на възложител, нито въвежда твърдения за собственически или ограничени вещни права върху недвижимия имот, обхванат от оспореното разрешение за строеж, поради и което за него не е налице правен интерес от оспорване. Така постановеното определение е правилно като краен резултат. Неправилно първоинстанционният съд приема, че установените по делото обстоятелства обосновават приложимост на разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 1 – т. 4 от ЗУТ и неприложимост на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. В конкретния случай от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че е налице именно хипотезата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, обратно на приетото от административния съд. С оспореното разрешение за строеж № 415/27.11.2015 г., издадено от главния архитект на Община Благоевград, се разрешава на Т. Благоева изпълнение на строително-монтажни работи за приобщаване на балкон към самостоятелен обект с идентификатор 04279.626.85.5.6 /жилище/, разположен в сграда с идентификатор 04279.626.85.5, като видно от приложените по делото проект, обяснителна записка и конструктивно становище, за приобщаване на балкона се предвижда премахване на съществуващите прозорци и врати, тухлена зидария от тип „четворка“ под прозорците и около тях от стаята към балкона, както и изграждането на нова стена от газобетонни блокчета с дебелина 25 см на мястото на парапета на балкона с два броя прозорци и анкеририне на зидарията за съществуващата конструкция с дюбели Ф10. Така описаните строително-монтажни работи, водещи до премахване на фасадна стена и съществуващ парапет с изграждане на нова стена от газобетонни блокчета до плочата на покрива, безспорно съществено променят фасадата на жилищната сграда, която е обща част. С оглед на това неправилно съдът приема, че в случая е налице изключението по чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и приложим се явява чл. 185, ал. 1 от ЗУТ при определяне на качеството заинтересовано лице по отношение на жалбоподателя. В случая намира приложение именно чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, обосноваващ по отношение на жалбоподателя качеството на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Това обстоятелство обаче не обосновава допустимост на жалбата на „Ел Джи Хелиос“ ЕООД, доколкото към датата на подаване на жалбата липсва аминистративен акт, подлежащ на съдебен контрол. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.626.85.5.7 с нотариален акт № 172, том III, рег. № 9095, дело № 521/2022 г. Същевременно по делото се установява също така, че преди придобиване правото на собственост върху този самостоятелен обект от страна на жалбоподателя, за процесното „приобщаване на балкон към самостоятелен обект с идентификатор 04279.626.85.5.6 /жилище, апартамент/“ е било издадено удостоверение № 136/10.12.2019 г. от главния архитект на Община Благоевград, съгласно което се въвеждане в експлоатация строеж „Приобщаване на балкон към самостоятелен обект с идентификатор 04279.626.85.5.6 /жилище, апартамент/, разположен в сграда с идентификатор 04279.626.85.5 по кадастралната карта на Благоевград“. В тази връзка, както и правилно приема административният съд, издаденото за същия този обект разрешение за строеж № 415/27.11.2015 г. е изгубило правното си значение и същото, както към датата на закупуване от дружеството на самостоятелния обект в жилищната сграда, така и към датата на подаване на жалбата му, има само удостоверителен характер, поради и което в случая не е налице годен за обжалване административен акт – предпоставка за недопустимост на оспорването и прекратяване на производството по жалбата на „Ел Джи Хелиос“ ЕООД. Предвид изложено крайният извод на административния съд, че жалбата се явява недопустима е в съответствие със закона. Определението като валидно, допустимо и правилно като краен резултат следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,