Определение № 1288 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5313/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. [фирма] срещу решение № 230 от 11.06.2014 по гр.дело № 249/2014г. на Кюстендилски окръжен съд, постановено по трудов спор. Уважени са искове по чл. 344 ал.1 ,т.1, т.2 и т.3 КТ, тъй като при изтъкнато основание по чл. 328 ал.1 т.3 КТ работодателят не е установил намаляването на обема на неговата дейност - производство на електроенергия ,да засяга работата, от която ищецът е уволнен, както и че извършеният подбор по чл.329 от КТ е незаконосъобразен В изложение, съдържащо се в касационната жалба е посочено основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че принципът на законността е основен принцип в правото,а нормите на чл. 328 ал.1 т.3 КТ и чл.329 от КТ са тълкувани и приложени неправилно .В подкрепа на становището си касаторът е изложил своята оценка за фактите Отговор не е постъпил. След преценка ,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По изтъкнатото основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е формулиран правен въпрос, при което - от съдържателна страна, изложението не отговоря на общото изискване на чл. 280 ал 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Освен че въпросът следва да е посочен и ясно формулиран от касатора, а не ВКС да го извежда от касационните оплаквания, той следва да е решаващо произнесен от съда по обжалваното решение, привързан към конкретно и решаващо преценени обстоятелства по делото, в решаваща за неговия изход насока, при тълкуване или противоречиво прилагане на източник на правото. Общият довод на защитата ,че принципът на законността е основен принцип в правото, не е въпрос, нито обосновка на обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС бе указано и разяснено основанието по този текст - разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване и приносен характер за правото, когато законите са непълни, неясни, или противоречиви. Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.