Определение № 171 от 04.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1226/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Национална компания Ж. инфраструктура – София против решение № 444 /30.10.2010 г., постановено по гр.д. № 460/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1 000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата. Насрещната страна не е отговорила. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С обжалваното решение съдът е уважил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, като е приел, че заповедта на уволнение на Е. С. е незаконна поради неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Повдигнатият в изложението въпрос /преформулиран от съда/ е валидно ли е изменение в КТД, когато с него е продължен срока на действието му над максимално допустимите 2 години по чл. 54, ал. 2 КТ. Въпросът е от значение за постановения резултат. Въззивният съд е приел, че служителят се ползва със синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ, тъй като това е предвидено в колективен трудов договор с двугодишен срок на действие до 01.01.2009 г. Между синдикатите и работодателя е постигнато споразумение от 18.12.2008 г. договореностите по този договор, включително по чл. 333, ал. 4 КТ да се прилагат до сключване на нов колективен трудов договор, което се е случило едва на 14.07.2009 г. Междувременно, на 29.03.2009 г. трудовото правоотношение[населено място] е прекратено поради съкращаване в щата. Настоящият състав намира, че разглеждането на повдигнатия правен проблем е от значение за точното приложение на закона, поради което и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Мотивиран от горното, съдебният състав