Определение № 870 от 14.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4866/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от касационна жалба с вх. № 5543/26.08.2016 година, подадена от С. А. М., срещу решение № 130/22.07.2016 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 326/2016 година. С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Варна е отменил първоинстанционното решение № 584/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, VІ-ти състав, постановено по гр. д. № 170/2015 година и вместо това е постановил друго, с което е уважил предявените от К. [населено място] срещу С. А. М. и Т. Д. И. искове по чл. 74 от ЗОПДНПИ, за отнемане в полза на държавата на подробно описаното в решението имущество. В касационната си жалба С. А. М. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които нарушения от своя страна са довели и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от К.[населено място] искове с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ да бъдат отхвърлени. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. А. М. твърди, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответникът по касационната жалба К. [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 6015/26.09.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 130/22.07.2016 година на Апелативен съд Варна, гражданско отделение, втори състав, постановено по гр. д. № 326/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Т. Д. И. не е подала отговор на касационната жалба като не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата. П. на Р. Б. не е подала отговор на касационната жалба като не е изразила становище по допустимостта и основателността на същата. С. А. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 28.07.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 5543/26.08.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Както първата, така и въззивната инстанция са приели за установено, че с решение № 594/19.11.2014 година на К. [населено място] е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на К. [населено място] уведомление от Районна прокуратура Варна за това, че на 23.07.2013 година С. А. М. е привлечен като обвиняем и е образувано досъдебно производство № 3044/2012 година по описа на Първо РУП на М. [населено място] за престъпление по чл. 213а, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, за това, че на 28.10.2012 година в [населено място], заедно с А. Р. Ж. с цел да принудят другиго, а именно А. Н. Н. и Д. И. К. да поемат имуществено задължение, като подпишат записи на заповед, ги заплашили с насилие. С постановление на В. районна прокуратура от 28.01.2014 година образуваното срещу С. А. М. досъдебно производство № 3044/2012 година по описа на Първо РУП на М. [населено място] е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвиненията. Самото престъплението, за което е било повдигнато обвинение попадало в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 11 от ЗОПДНПИ, а проверката на К. [населено място] е била за период от 19.02.2004 година до 19.02.2014 година. Един от доводите на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове е бил, че прекратяването на наказателното производство спрямо ответника поради липса на доказателства и на основание, различно от посочените по чл. 22 ал. 2 от ЗОПДНПИ изключения, не е въпрос по допустимост на исковете, а води до извод за тяхната недоказаност. Въззивната инстанция не е споделила този извод на първата за недоказаност на исковете. Изложени са съображения за това, че висящността на наказателното производство е елемент от фактическия състав, пораждащ в полза на Д. правото на гражданска конфискация. Веднъж възникнало, правото се погасявало само на основанията, предвидени в закона, като сред тях прекратяването на наказателното производство, поради недоказаност не фигурирало. В ЗОПДНПИ престъпната дейност била само повод за образуване на проверка от К. [населено място], като впоследствие подлежащите на изследване предпоставки за отнемане на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход нямал значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Отнемането на имущество по ЗОПДНПИ по същността си не съставлявало наказание за извършено престъпление или административно нарушение. Гражданската конфискация нямала пряка връзка с конкретното престъпление, а то било само предпоставка за образуване на производство от К. [населено място] и за извършване на проверка. Процесуалната предпоставка за протичане на съдебно производство била наличие на обосновано предположение на комисията, че дадено имущество е незаконно придобито. Нямало законови изисквания, обвързващи приключването на процеса за гражданска конфискация с изхода от успоредно провежданото наказателно производство. В тази връзка в приложеното към касационната си жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. А. М. е поставил правните въпроси за това законосъобразно ли е извършването на проверка по реда на ЗОПДНПИ в случаите, когато К. [населено място] е сезирана при вече прекратено наказателно производство; налице ли е процесуална пречка за допустимост на процедурата, когато основанието за нея не съществува към момента на сезиране на К. [населено място] за извършване на проверка по ЗОПДНПИ и допустими ли са исковете за отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗОПДНПИ, когато наказателното производство за престъплението, посочено в чл. 22, ал. 1 от закона, по което обвиненото лице е било привлечено като обвиняем е прекратено преди сезирането на К. [населено място] или се касае до въпрос за тяхната основателност по съществото на спора. Така както са формулирани правните въпроси същите се отнасят за значението на прекратяването на наказателното производство на основания, извън посочените в чл. 22, ал. 2 от ЗОПДНПИ такива, за производството за отнемане на незаконно придобито имущество, в случаите когато прекратяването е настъпило преди сезирането на К. [населено място], съответно след нейното сезиране, но преди предявяването на иска по чл. 74 от ЗОПДНПИ и след предявяването на иска. Уточнени по този начин правните въпроси попадат в обхвата на правния въпрос, за който е образувано тълк. № 4/2016 на ОСГТК, а именно съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНП. С оглед на това са налице предпоставките по чл. 292 от ГПК и производството по сегашното дело трябва да бъде спряно до постановяване на ТР по тълк. д. № 4/2016 година на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение