Определение № 8772 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4445/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. И. И. против определение № 473/06.03.20204 г. по адм. дело № 59/2024г. на Административен съд Ловеч. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като жалбата е подадена срещу мълчалив отказ, но в хода на производството е постановен изричен такъв, поради което е налице правен интерес от обжалване противно на приетото от административен съд Ловеч. Моли определението да бъде отменено и делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – Общински съвет Тетевен представя становище за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. И. И. против мълчалив отказ на Общински съвет Тетевен да се произнесе с решение по т. 19 от дневния ред на заседание, проведено на 21.12.2023 г., по реда на чл. 45 ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във вр. §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. За да постанови обжалваното определение административен съд Ловеч, се е позовал на Писмо вх. № 496/09.02.2024г. изходящо от Общински съвет гр. Тетевен, с което е представена Покана № 5/19.01.2024г. за свикване на заседание на Общински съвет Тетевен на 25.01.2024г., Решение № 60 от 25.01.2024г. на Общински съвет Тетевен и извадка от Протокол № 5 от 25.01.2024г. от заседанието на Общински съвет Тетевен. От представените от Общински съвет гр. Тетевен документи се установява, че на проведеното заседание на съвета на 25.01.2024г. е прието Решение № 60 от 25.01.2024г., с което не е дадено съгласие да се предоставят на Общинска служба по земеделие гр. Тетевен, поземлени имоти за постановяване на решение за възстановяване право на собственост на наследниците на Б. И. И., бивш жител на гр. Тетевен, община Тетевен, по Решение № Т200 от 12.03.2007г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ с мотив, че това би попречило за реализиране на бъдещи проекти на Общинска администрация. Решението е взето с 15 гласа – „ЗА“, 0 гласа – „ПРОТИВ“ и 6 гласа – „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“. На основание представеното, административния съд е приел, че е поставен изричен отказ по реда на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във вр. §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по предложението на Кмета на Община Тетевен във връзка с подадена молба от В. И. И., поради което е счел, че не е налице правен интерес за В. И. И. от оспорването на мълчаливия отказ на Общински съвет Тетевен. Видно от данните по делото не е налице мълчалив отказ от страна на Общински съвет Тетевен, тъй като още на проведеното заседание на 21.12.2023 г. по т. 19, с 10 гласа „против“ и 10 гласа "въздържали се" е отказано да се приеме предложението за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд. Независимо от неправилната правна квалификация на акта, който се обжалва от страна на жалбоподателката, в случая „мълчалив отказ“, съдът е бил длъжен да разгледа жалбата. В случая няма значение и факта, че отказът е преповторен в Решение № 60 от 25.01.2024г. на Общински съвет Тетевен. Съдът е бил сезиран с жалба срещу акт на Общински съвет Тетевен, следователно същата е следвало да бъде разгледана от съда. Дори и хипотетично да се приеме факта, че е бил налице "мълчалив отказ", то при издадения изричен такъв, съдът отново е следвало да се произнесе по жалбата на И. на основание чл. 58, ал. 3 АПК При тези факти изводът на административния съд за недопустимост на подадената жалба е незаконосъобразен. Предвид посоченото, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с дадените по- горе указания По тези съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,